Европейската комисия възнамерява да промени критериите за разпределяне на фондове в рамките на новата кохезионна политика. Гърция, България и Румъния ще бъдат сред основните победители от промяната, докато страните от Вишеградската група (Полша, Унгария, Чехия и Словакия) и балтийските държави ще загубят, пише изданието balcanicaucaso, позовавайки се на статия в euvisions.eu.

Когато общностната регионална политика бе създадена в началото на 70-те години, нейната цел беше да насърчава "хармоничното развитие" в Европа. Първоначално кохезионната политика обслужваше нуждите на група по-слабо развити региони, основно в южните европейски държави и Ирландия. С приемането в ЕС на група държави с ниско равнище на доходите главно от Централна и Източна Европа през 2004 г. започна нов етап. Това значително промени правилата на кохезионната политика – южните европейски държави трябваше да останат назад, а политиката се фокусира върху развитието на "новата" източна периферия.

Нещата се промениха през последните години. От една страна, достъпът до единния пазар с подкрепата на кохезионната политика облагодетелства източната периферия и доведе до икономическото й сближаване с останалата част от Европа. От друга, икономическите и социалните условия в Южна Европа се влошиха след дълговата криза и в по-малка степен след бежанската вълна от 2015 г. Как многогодишната финансова рамка на ЕС за 2021-2027 г. ще вземе предвид тази ситуация, предвид ограничените ресурси на разположение на кохезионната политика?

Реформа на "Берлинския метод"

В основата на предложението на Еврокомсията за дългосрочния бюджет на ЕС е реформа на "берлинския метод" - критериите, които от 1999 г. определят разпределянето на кохезионните фондове в държавите членки и регионите. Макар методът да остана стабилен през годините, начинът, по който функционира, се промени заради разширяването на ЕС през 2004 г. - приемането на по-бедни държави доведе до "статистически ефект" и прехвърляне на финансови средства от южната към източната периферия. През 2006 г. Съветът реши да не реформира Берлинския метод.

Всички региони са разделени на три групи – по-слабо развити, региони в преход и по-силно развити. Макар формулата за по-развитите региони да е подобна на използваната в сегашната многогодишна финансова рамка, промените за по-слабо развитите и регионите в преход са значителни.

В случая с по-слабо развитите региони формулата от 2014-2020 г. започва със сравнение на всеки регион със средния брутен вътрешен продукт на статистическите райони на ниво NUTS-2 в ЕС. След това се взимат предвид ресурсите, с които националното правителство разполага за регионално развитие (колкото по-бедна е държавата, толкова по-висок е коефициентът). Накрая изчислението включва премия според ситуацията с безработицата в страната (колкото повече броят на безработните превишава средното за ЕС ниво, толкова по-голяма е разпределената сума). Докато предложението за 2021-2027 г. не променя първия аспект (основан на регионалния БВП), то изменя другите два. Същите промени се прилагат за регионите в преход.

От една страна, индексите за национален просперитет са леко променени, като се намалява коефициентът за всяка държава членка, която има по-слабо развити региони.

От друга страна, комисията предлага да въведе и нови индикатори, засягащи младите работници, устойчивостта на околната среда и политиката за мигрантите. Като последица при разпределянето на финансови ресурси релевантността на социалните условия в региона ще се засили в сравнение с предишната многогодишна финансова рамка.

Победители и губещи

Очертават се големи промени, като за група държави членки ще има значително намаление спрямо предходния програмен период. Групата губещи от предложението на комисията за 2021-2027 г. основно се състои от Чехия, Унгария, Полша и балтийските държави. Има група "стари" реципиенти (Италия, Испания и Гърция) заедно с Румъния и България, които ще се облагодетелстват. Между тези две групи са няколко други държави, като Дания, Холандия, Австрия, Швеция и Белгия, чиято ситуация няма да се промени.

По показателя "интензитет на помощта", мярка, основана на сумата финансова подкрепа на разположение всяка година средно за всеки гражданин и всяка държава членка, се наблюдава намаление сред държави в Източна и Централна Европа (Естония, Словакия, Чехия, Полша, Унгария). Засилване по този показател се предлага за някои южни европейски страни – Гърция, Италия, Испания, Румъния и България.

Дневник