Микроскопични частици пластмаса са открити от учени в снега в Арктика и по склоновете на Алпите. Това е знак, че те са били понесени от ветровете и издигнати в атмосферата, където са попаднали в облаците и са пренесени на голямо разстояние. Както и че междувременно хората може да са вдишали част от тях.

Това твърдят екип учени от института "Алфред-Вегенер" за полярни и морски изследвания в германския град Бремерхавен в публикация в списание Science Advances. Техен партньор са колеги от швейцарския Институт за изследване на снега и лавините.

В периода 2015-2017 година те са събирали проби от снега в Арктика, Северна Германия, баварските и швейцарските Алпи и от остров Хелголанд в Северно море и са ги проучвали със специално изработен от учените метод. ""очаквахме да открием микропластмаса, но ни изненада огромното ѝ количество", казва Мелани Бергман от института, цитирана от "Асошиейтед прес".

Микропластмасата е термин за много дребни частици, получаващи се от раздробяването на парчета пластмаса под въздействието на ултравиолетовите лъчи, вятъра, водата, светлината и т.н. Такива са откривани във въздуха на многомилионни градове като Париж, Техеран или китайския Донгуан.

Учените демонстрират, че микропластмасата може да се носи по въздуха, подобно на прах, полени и частици от работата на автомобилни двигатели. Засега няма проучвания дали и какъв ефект имат те върху човешкото или животинското здраве.

Бергман споделя, че най-голяма концентрация от микропластмаса е открита в пробите от баварските Алпи. В една от тях е имало над 150 000 частици в 1 литър.

Арктическите проби не са толкова замърсени, като най-голямата концентрация от 14 000 частици на литър е от плаващ лед в пролива Фрам между източния бряг на Гренландия и архипелага Шпицберген. Но като цяло в Арктика средният показател е бил около 1800 частици на литър.

Важно уточнение, което правят от екипа, е че тези данни може да изглеждат впечатляващи заради използвания метод - регистрирани са частици с размери до 11 микрометра (0.011 милиметра), което е по-малко от напречен срез на човешки косъм. Но в същото време този метод е показал, че значително се подценява действителното присъствие на микропластмасите в околната среда.

Проучването е разкрило, че частиците може да бъдат пренасяни по въздуха из цялата планета, както и да бъдат освобождавани в природата при топенето на снега. Анализът е показал миниатюрни останки от специални лакове за автомобили и кораби, автомобилни гуми и материали, използвани в текстила и опаковките. В публикацията се допуска, че най-големите обеми са пренасяни на север от Гълфстрийм и силни атлантически течения, а първоизточникът вероятно са райони на Северна Европа.

Още повече въпроси създават носещите се по въздуха нанопластмаси - почти непознати частици, които са толкова малки, че "в действителност може би проникват на клетъчно ниво, а това вече може да се окаже голям проблем", казва Бергман.

Дневник