Държавните ограничения върху свободното изповядване на вяра се увеличават навсякъде по света, но мюсюлманските държави си остават най-строги в отношението към религиите. Това показва годишният доклад на американския изследователски център "Пю".

България има средни оценки – 4.5 пункта по скалата от 1 до 10 по отношение на фаворизирането на определена религия; 4.3 за оценка на общото законодателство, 4.9 за тормоза към религиозни групи, 6.0 за ограниченията на религиозната дейност от правителството и 6 за враждебността спрямо религиозни норми. С 3.3 е оценено насилието между религиите, с 2.5 индивидуалния тормоз и 3.3 религиозното насилие от организирани групи.

За пример докладът дава физическите нападения срещу Свидетелите на Йехова и мормоните, както и случаят през юни 2017 г., когато дъщерите и съпругата на мюсюлмански духовник бяха нападнати в супермаркет. Цитират се и оплаквания на протетантски пастор, че с колегите му са били тормозени от православни свещеници.

Първенците

Повечето държави с най-високи оценки по отношение на правителствената подкрепа към определена религия са мюсюлмански – Афганистан, Бахрейн, Бангладеш са в топ 3. Четвърта обаче е Гърция, която определя православието като "преобладаваща религия" и финансира обучението и плаща заплатите на духовниците. Пета е Исландия, където правителството дава финансова подкрепа на Лутеранската църква, каквато другите религии не получават.

Следват ги Ирак, Кувейт, Малайзия, Малдивите, Мавритания, Мароко, Оман, Пакистан, Палестинската автономия, Саудитска Арабия, Судан, Великобритания (където монархът е и глава на Англиканската църква) и оспорваната територия Западна Сахара.

Натиск от държавата и от обществото

В десетилетието между 2007 г. и 2017 г. ограниченията върху религиите в целия свят се увеличават значително. Социалната враждебност – тормоз и насилие от страна на частни лица, организации или групировки – също.
Сега общо 52 държави, сред които Китай, Индонезия и Русия, налагат "тежки" или "много тежки" ограничения на религиите. През 2007 г. в тази група е имало 40 държави. Броят на страните, в които тормозът е най-висок, се е увеличил от 39 на 56.

Обичайно правителствените регулации са най-масови – сред тях са закони, ограничаващи религиозната свобода, например чрез изискване вероизповеденията да бъдат регистрирани, и държавно фаворизиране на определена религия – чрез бюджетно финансиране, например. В глобален мащаб такива прояви са се увеличили с 20% за изследваните 10 години.

Що се отнася до обществената враждебност, докладът отчита повишаване на тормоза, свързан с религиозните норми – например, към жени, които не се обличат спрямо каноните на вярата.

Ограниченията в Близкия Изток и Северна Африка по традиция са високи и страните от региона продължават да са начело; но най-големите скокове се виждат в Европа, заради мерките срещу ислямските женски облекла, и Субсахарска Африка заради нападенията на войнстващи религиозните групировки.

Държавите в този регион имат двойно по-високи резултати от средното за държавите във всеки друг по отношение на правителствената подкрепа за определена религия. 19 от 20-те страни там (с изключение на Ливан) изразяват предпочитания в законите си към дадена религия като официална или предпочитана. Израел е единствената, в която въпросната религия не е ислямът.

Откъде идват данните

"Пю" събира информацията си от десетки публично достъпни източници, включително ежегодните доклади на Държавния департамент на САЩ и Комисията за международни религиозни свободи, организации на ЕС и ООН и няколко независими институции. Всеки доклад обхваща събитията отпреди около 18 до 24 месеца, като тазгодишният е за 2017 г.

Франция и Катар, например, имат високи показатели по отношение на правителствените ограничения. В европейската държава това е така заради забраните за забулването на държавно и местно ниво, докато в Катар – заради това, че ислямът е официалната държавна религия според конституцията.

Дневник