"Едва ли България би съществувала днес като независима държава, ако не беше освобождаването ѝ от профашисткия режим през 1944 г. от Червената армия", заяви пред руската официална агенция ТАСС Михаил Мяхков, научен ръководител на Руското военно-историческо дружество (РВИО).

Думите му са по повод позицията на българското министерство на външните работи за обявената под заглавието "Освобождението на България" документална изложба в Руския културно-информационен център. Откриването от посланик Анатолий Макаров е насрочено за 9 септември и руското посолство в София отвърна, че е удивено от подобен тон за събитие, което още не се е състояло.

Още снощи руски медии започнаха да разпространяват новината с противоречащи на съдържанието на българската позиция заглавия като "България поиска борбата на СССР с нацизма да не се смята за освобождение на Европа" и "В България предложиха да се преразгледа ролята на СССР в освобождението на Европа".

Пред телевизионния канал RT руски сенатор заяви днес: "Надявам се, че президентът на България ще заяви, че това е недопустимо". Владимир Джабаров, председател на комисията по международни отношения на Съвета на Федерацията, допълва че "да се обвинява Русия за това, че е донесла, както те казват, "окупационен режим" - това вече е неморално". След това той напомня, че мирът в Европа е донесен именно от Съветския съюз.

Самата RT в един от репортажите се казва, че България е призовала Русия да не подкрепя "съмнителната историческа теза", че войната на СССР против хитлеристка Германия била освобождение на Европа. Всъщност, съобщението на външно министерство започва с изречението "Без да отричаме приноса на СССР за разгрома на нацизма в Европа..." и казва, че тезата за "освобождение" привилегирова само някои политически среди в България и е намеса във вътрешнополитическия дебат в страната ни. RT отбелязва - но по-късно в текста си - че българското МВР не отрича приноса на СССР в разгрома на нацизма.

Дори авторитетни бизнес издания като РБК съобщават новината по същия начин и с обяснение, че "на 8-9 септември 1944 г. Червената армия навлиза в България и провежда там операция против националните войски и части на германската армия. След това в републиката са разпуснати парламентът, полицията, утвърден е нов състав на държавната администрация и са забранени нацистките организации".

В такива твърдения има поне няколко елементарни неточности - в този момент България все още е монархия, обявила неутралитет към СССР, българската армия получава заповед де не се съпротивлява на Червената армия, а на 7 септември правителството възстановява правата на забранените политическите партии, разтурва всички организации с фашистка и националсоциалистическа идеология и разформирова жандармерията. На 5 септември правителството на Константин Муравиев обсъжда обявяване война на Германия и го обявява на 8 септември в момента на навлизане на съветската армия в България. Така страната се оказва едновременно във война и с нацисткия блок, и с антихитлеристката коалиция.

Позицията на българското външно министерство донякъде напомня на изявлението на британския премиер Борис Джонсън - макар и по повод избухването на Втората световна война на 1 септември 1939 г. той каза, че Полша се е оказала "между фашисткия чук и комунистическата наковалня". Миналата седмица руското посолство нарече това "неприемливо".

Дневник