Местни избори, които с ненужно насилие органите на реда превърнаха във фактор с национално значение, се провеждат днес в 79 региона на Русия. В Москва и още 12 места избират регионален парламент, в 17 субекта на федерацията - губернатор, в 3 кметове на региоалните столици, а също има и частични избори за депутати от Държавната Дума, долната камара на парламента в Москва.

Необичайно за средата на лятото, Москва се превърна в център на многохилядни и упорити протести, каквито столицата и Русия не е виждала от 2012 г. насам. Поводът е, че до изборите за мосоквски парламент не бяха допуснати основните кандидати на извънпарламентарната опозиция. Опитът за митинги и шествия бе посрещнат с брутално насилие и арести на стотици хора, някои от които попаднаха съвсем случайно в уличните сблъсъци. Последваха серийни задържания на едни и същи лидери и отхвърлени кандидати, обвинения за предизвикване на масови безредици и присъди от години затвор заради понякога нелепи инциденти. Московските власти практически изтърваха контрола над града и той бе поет директно от няколко федерални силови агенции.

Парадоксалното е, че в столицата и на много други места управляващата и силно компрометирана партия "Единна Русия" не участва със свои имена, а с подставени "независими" кандидати. Така тя опитва да се защити от евентуалните негативни последици при провал на някои от тях, но да продължи да контролира властта и публичните средства в случай на победа. Шестима от временно назначените губернатори се "самоиздигнаха", заради което бе променено законодателството. В Москва няма нито един кандидат на "Единна Русия".

Опозицията бе изтласкана до такава степен в периферията, че не просто да няма кандидати, а и мнозина нейни симпатизанти да не отидат да гласуват. Понеже изборите за местни парламенти са предимно пропорционални, активността в тях няма значение и когато и ниска, това е дори добре дошло за управляващите (но може да бъде наказан някой от организаторите, тъй като не е изпълнил спуснатата задача да демонстрира народна подкрепа). Наложи се политолози да припомнят на руснаците, че неучастието в избори не ги делигитимира, а истински бойкот има, когато го правят партиите и призоват избирателите си да не участват. Както и че това са просто местни избори и се гласува за хора, които могат да оправят транспорта или парковете в града, но не и да променят нещо на национално ниво или руско-американските отношения.

Покачването на температурата в руската политика се дължи основно на грубата сила на властта, но и на изненадващо добре организираният отговор на опозицията и гражданските среди. Управляващите се оказаха в порочен кръг - колкото повече насилие използват, толкова по-енергични и уверени са протестите, а това е различно качество на противопоставянето. Анализаторът Александър Рубцов нарече ситуацията "Косата на репресиите замахва с все по-голяма амплитуда, но удря по камъни, които са все повече".

Мнозина са единодушни, че случващото се е репетиция за парламентарните избори през 2021 г. и тест в търсенето на изход за Проблем 2024 - какво да се прави, когато изтече и вторият мандат на безалтернативния лидер Владимир Путин.

Дневник