Германия и Полша настояват преговорите за следващия бюджет на Европейския съюз да завършат възможно най-скоро. За Полша, основния бенефициент на кохезионната политика на ЕС, има голям залог, а Германия се надява преговорите да приключат, преди тя да поеме ротационното председателство на Съвета на ЕС през юли догодина, предаде EurActiv Германия.

"Опасяваме се, че ще има голяма инвестиционна дупка като тази, която се появи след 2014 г. Това би имало много негативни последици за нашата регионална политика", заяви полският министър по инвестициите и развитието Йежи Квечински, според когото преговорите няма да завършат по време на финландското европредседателство. То продължава до края на годината.

По думите му Хърватия, която ще поеме след Финландия председателството на Съвета на ЕС за шест месеца, няма да може да се справи сама със сложните преговори, тъй като е малка страна с недостатъчно средства. Полският министър каза, че ще разчита на Германия, която ще поеме европредседателството след това.

Германското правителство обаче се надява да не се наложи да поеме отговорността за завършването на преговорите за многогодишната финансова рамка на ЕС за 2021-2027 г.

През март Европейският парламент прие своето мнение по проекта за бюджет на комисията. През юли Съветът излезе с позицията си, но даде само "частичен мандат" и Съветът на ЕС по общи въпроси ще се срещне в понеделник. Скоро след това ще започнат т.нар. триалози (преговори между трите институции – европарламент, Европейска комисия и Съвет на ЕС) с надеждата да има споразумение преди края на годината.

Полша иска да стане страна донор

Според Европейската комисия бюджетът на ЕС за кохезионна политика, който в момента възлиза на 352 милиарда евро и е третото по големина перо в общия бюджет на ЕС, трябва да бъде намален.

За Полша това ще значи орязване с 10% на средствата, а Германия се готви за 20-процентно намаление. В следващия фискален период Полша вероятно ще получава 72.7 милиарда евро от структурни фондове, а Германия – 17.6 милиарда.

"Кохезионната политика играе голяма роля за Полша. Тя доведе до широкомащабни структурни реформи и до икономически напредък на нашата страна. Искаме да станем страна донор в следващите 10 до 15 години", каза полският министър. Може да се говори за 10% намаление, ако те отговарят на финансовите дефицити, свързани с Брекзит, но според министъра "изглежда, че намаленията ще отидат отвъд това".

Предвижда се бюджетът за кохезионна политика да бъде намален с 47 милиарда евро, от които само 11 милиарда може да са заради Брекзит. Вместо това еврокомисията иска да налее 25 милиарда евро в "инструмент за подкрепа на структурни реформи". Неговата цел е да стимулира реформи в държавите членки в областта на фискалната политика, данъците и пазара на труда и така да обвърже политиките им по-тясно с европейския семестър.

Върховенство на закона

Попитан от EurActiv какво е мнението на страната му за предложението за обвързване на кохезионната политика с условия, свързани с върховенството на закона, Квечински отговори: "Ние подкрепяме новите приоритети на ЕС като миграция и вътрешна и външна сигурност дотолкова, доколкото не са за сметка на кохезионната политика. Но проблемът с върховенството на закона – кой го проверява и според кое пълномощие?" Според него еврокомисията няма да бъде неутрален орган, ако това се реализира.

Брюксел предложи да въведе нови критерии за фондовете, предназначени за регионите, различни от критерия за доходи на глава от населението. Те включват младежка безработица, мерки за защита на климата и прием на мигранти.

Дневник