България е парламентарна република само на етикет, на практика Народното събрание е занаятчийска работилница, която изпълнява решенията и препоръките не само на Министерския съвет, а на самата държавна администрация. Това каза независимият депутат Димитър Абаджиев на дискусията “Кризата на държавния модел и необходимостта от конституционна реформа”, предаде репортер на БГНЕС. Форумът е организиран от политически клуб “Нова десница” със съдействието на фондация “Конрад Аденауер”. Абаджиев предлага да се намали наполовина броят на народните представители, като поне половината от депутатите да се избират мажоритарно. Според него в една евентуална нова Конституция трябва да се предвиди възможността Конституционният съд да бъде сезиран от граждани. Необходима е промяна на съдебната система, тъй като няма основание прокуратурата да е част от нея, каза Абаджиев. Според него заради факта, че прокуратурата е част от съдебната система няма ефективно противодействие на организираната престъпност. Веригата на държавното обвинение се къса, а парламентът няма възможност за контрол, допълни той. Абаджиев смята, че промяната в Конституцията закъснява фатално, тъй като сегашният основен закон не съответства на променените обществено-политически отношения. По думите му основната пречка за промяната на държавния модел е институцията Велико Народно събрание. Свикването му е много тежка процедура, изисква много голяма обществена енергия и днес няма обществена нагласа за това. Заради сложната процедура се блокира дискусията за нова Конституция. Според бившия конституционен съдия Димитър Гочев със свикването на Велико Народно събрание и изработването на нова Конституция трябва да се отмени Великото Народно събрание като орган на държавната власт. Гочев подкрепи и идеята КС да бъде сезиран от гражданите. Според него тази институция трябва да се превърне в орган на защита на човешките права, каквато е европейската практика. В новата Конституция трябва да се изяснят и функциите и правомощията на Върховния административен съд, посочи Гочев. По думите му в сегашната Конституция е въведен съдебен контрол върху административните актове, но има и възможност част от тях да бъдат изключени от него. Възможността да се изключват от съдебен контрол административните актове е пример как закони могат да противоречат на Конституцията и в същото време да бъдат легитимни, каза Владислав Величков от ПК “Нова десница”. Конституционният текст “административните актове подлежат на съдебен контрол освен в случаите, уредени със закон”, на практика означава, че така могат да бъдат извадени всички административни разпоредби от съдебен контрол, каза още той. Величков заяви, че не може прокуратурата да бъде равна по ранг със съда, както е в Конституцията. Оказва се, че прокурорите могат да кадруват в съдебната власт, като си назначават съдии чрез Висшия съдебен съвет, което е недопустимо, поясни той. Спроед него прокуратурата използва избирателно правото да се самосезира и го прави, когато са засегнати големи държавни и частни интереси. Основният проблем е, че прокуратурата не се контролира от никой, смята Величков. Тя не се избира пряко или непряко от хората, нито пък се наблюдава от парламента. Величков смята още, че неефективността в борбата с организираната престъпност се дължи на факта, че в съда или не влизат обвинителни актове, или влизат с предварително зададени пороци. /БГНЕС