Министерският съвет одобри законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2020 година и актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2020-2022 година. В актуализираната бюджетна прогноза са представени средносрочните икономически перспективи и приоритети на правителството, както и основните параметри на бюджетната рамка за следващата година.

И при приходите, и при разходите за периода 2020-2022 г., изразени като процент от брутния вътрешен продукт (БВП), се наблюдава тенденция на спад от 36.9 % до 35%, а в номинален размер стойностите на тези показатели се увеличават, като от 46.827 млрд. лв. за 2020 г. се очаква да достигнат 50.143 млрд. лв. през 2022 г., посочва правителствената информационна служба. Приоритетите на данъчната политика са съобразени препоръката на Съвета на Европейския съюз за подобряване на събираемостта на данъците, като в средносрочен план се предвижда запазване на ниските данъчни ставки на корпоративните данъци и тези на данъците върху доходите на физическите лица.

Приоритетите на бюджет 2020 са образованието, здравеопазването, отбраната, пенсионната политика и политиката по доходите.

Образование

Предвижда се в сектор "Образование" ежегодно да бъдат предоставяни допълнителни средства в размер на 360 млн. лв. за увеличение на възнагражденията на педагогическия персонал. Целта е през 2021 г. да бъде постигнато удвояване спрямо 2017 г. на средствата за възнаграждения на педагогическите специалисти.

Отбелязва се, че в периода 2020-2022 г. ще продължи реализирането на мерките за повишаване на привлекателността на професията и мотивацията на учителите. Сред приоритетните мерки е насърчаване на зрелостниците с високи резултати да получат педагогическо образование и да постъпват на работа в образователната.

Здравеопазване

Основните приоритетни направления в областта на здравеопазването през тригодишния период са осигуряване на финансова устойчивост и обезпеченост на здравната система, повишаване и поддържане качеството на живот чрез намаляване на преждевременната смъртност и заболеваемостта, както и преодоляване на регионалните дисбаланси и осигуряване на функционално взаимодействие между отделните нива на медицинска помощ. Изграждането на Национална здравна информационна система е сред приоритетите, с които се цели подобряване на качеството и ефективността на процесите в системата.

Същевременно одобреният от кабинета днес проект на Закон за бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за 2020 г., който предвижда 4.744 млд. лв. приходи и трансфери. Не се предвижда увеличаване на размера на здравните вноски и те остават 8%. Здравноосигурителните приходи са в размер на 4.640 млрд. лв., от които 3.107 млрд. лв. са приходи от здравноосигурителни вноски и 1.533 млрд. лв. са трансфери за здравно осигуряване. Общо текущите разходи са в размер на 4.594 млрд. лв., което е увеличение с 382.1 млн. лв. спрямо тазгодишния бюджет на НЗОК.

Разпределението на средствата за здравноосигурителни плащания е следното:
За медицински дейности – 2.850 млрд. лв., от които 244 млн. лв. за извънболнична медицинска помощ, 244. млн. лв. За специализирана извънболнична помощ, 94.3 млн. лева за медико-диагностична дейност и 2.247 млрд. лв. за болнична медицинска помощ.
За дентални дейности са предвидени 179.8 млн. лв.
За лекарствени продукти – 1.243 млрд. лв.

Отбрана

Осигурени са средства за поддържане и развитие на националните отбранителни способности и способностите, свързани с колективната отбрана, включително средства за изпълнение на приетите от Народното събрание инвестиционни проекти. Относителният дял на капиталовите разходи към общите разходи за отбрана е над 20-процентния критерий на НАТО.

Разходите за отбрана са съобразени с Националния план за повишаване на разходите за отбрана на 2 на сто от БВП на Република България до 2024 г.

Пенсионна политика

Предвижда се от 1 юли 2020 г. всички пенсии, отпуснати до 31 декември 2019 г., да се увеличават с 6.7 %, като от 1 юли през 2021 г. и 2022 г. пенсиите, отпуснати до 31 декември на предходната година, също се осъвременяват по т.нар. "швейцарското правило". За периода 2020-2022 г. тежестта на една година осигурителен стаж в пенсионната формула се запазва в размер на 1.2.

Политика по доходите

Освен вече предвиденото увеличение на минималната работна заплата от 1 януари 2020 г. на 610 лв. и от 1 януари 2021 г. на 650 лв. (като размерът от 650 лв. ще се запази и през 2022 г.), в настоящата прогноза е заложена мярка за 2020 г. за увеличение с 10 % на средствата за заплати и възнаграждения на персонала, нает по трудови и служебни правоотношения, включително и на средствата за осигурителни вноски, което ще има отражение върху заплащането на заетите в бюджетния сектор.

За периода 2020-2022 г. се предвижда увеличение на минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се, съответно в размер на 610 лв. за 2020 г. и 650 лв. за 2021 г. и 2022 г., както и увеличение на минималния осигурителен доход за регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители от 400 лв. на 610 лв. от началото на 2020 г. Максималният осигурителен доход за всички осигурени се запазва в размер на 3000 лева.

Основните бюджетни взаимоотношения между общините и централния бюджет в проекта на бюджета за 2020 г. са в общ размер 4.203 млрд. лева., което е увеличение с 456.8 млн. лв. От тях за общата субсидия за делегираните от държавата дейности увеличението е с 418.8 млн. лв., изравнителната субсидия - с 13 млн. лв., трансферите за зимно поддържане и снегопочистване - с 5 млн. лв., целевата субсидия за капиталови разходи - с 20 млн. лева.

С бюджет 2020 са предвидени промени в механизмите за разпределение на целевата субсидия за капиталови разходи и на трансфера за зимно поддържане и снегопочистване на общинските пътища. Премахва се изравнителният компонент, който осигурява достигнатия размер на целевата субсидия за капиталови разходи и на трансфера за зимно поддържане и снегопочистване през предходната година.

Въз основа на допусканията при прогнозно положително нетно дългово финансиране за периода 2020-2022 г. се запазва тенденцията за намаляване на съотношението на държавния дълг спрямо прогнозното ниво на БВП от 18.6% към края на 2019 г. до 17% в края на 2022 година. Нивото на консолидирания дълг на сектор "Държавно управление" се очаква да продължи да спада, движейки се в диапазона от 19.8-18.2% от БВП или между 25.1-26.1 млрд. лева. Прогнозите за относителния дял на консолидирания дълг спрямо БВП остават значително под максимално допустимата референтна стойност на Маастрихтския критерий за конвергенция от 60%, което ще гарантира запазване на равнището на държавна задлъжнялост в устойчиви граници и водещата позиция на България сред 28-те страни - членки на ЕС по отношение на ниското ниво на дългова тежест, посочва правителствената пресслужба.

Дневник