Премиерът Бойко Борисов се срещна с делегация на Венецианската комисия, която е в България по покана на министъра на правосъдието Данаил Кирилов. По време на разговора Борисов е отбелязал констатациите в последния доклад по Механизма за сътрудничество и оценка за България.

Той е посочил, че държавата ни е изпълнила всички показатели и препоръки, които Европейската комисия е поставила като условия за отпадане на мониторинга.

Според премиера постигнатият от България прогрес в тази сфера кореспондира на ангажиментите, които страната ни е поела, присъединявайки се съм Европейския съюз. Борисов е подчертал и че гарантирането на върховенството на закона и занапред ще бъде приоритет за страната ни.

По отношение на предложените законодателни промени на Наказателно-процесуалния кодекс той е изтъкнал, че проектът е изготвен в изпълнение на препоръките на Механизма за сътрудничество и оценка на ЕС. "Становището на Венецианската комисия по законопроекта е изключително важно за България и нашето правителство ще се съобрази с него", отбелязал Борисов пред представителите на Венецианската комисия.

Той е изтъкнал, че преди да бъде поискано мнението на Венецианската комисия по промените, темата е била обсъдена и с Брюксел.

По време на двудневната си визита в България делегацията на Венецианската комисия има планирани срещи с министъра на правосъдието, с парламентарните групи на политически партии, с президента Румен Радев, както и с представители на неправителствени организации.

Експертите на комисията са поканени да дадат оценка на поредните опити на българското правителство да изпълни ангажимента си за въвеждане на гаранции, че в България може да бъде проведено ефективно и независимо разследване на главния прокурор при наличие на данни, че той е извършил престъпление. В момента такава възможност не съществува и дори обвинителят да извърши тежко умишлено престъпление, може сам да спре разследването срещу себе си.

Проблемът с практическата безконтролност и всевластие на българския главен прокурор е идентифициран от европейските институции преди повече от десет години, припомня "Капитал" в подробна публикация по темата. Той се дължи на факта, че главният прокурор стои начело на една силно йерархизирана структура, която има монопол върху разследването. Той има власт върху всеки прокурор, както и силно влияние във Висшия съдебен съвет (ВСС), но върху него практически няма контрол и той не дължи отчетност никому.

През последната година този проблем отново стана актуален покрай избора на нов главен прокурор. Това беше най-задаваният въпрос при изслушването във ВСС на единствения кандидат за следващ главен прокурор Иван Гешев.

Още в първите си дни като министър през април Данаил Кирилов обяви, че негов приоритет ще е изготвянето на законопроект, който да създаде механизъм за търсене на отговорност на тримата големи в съдебната власт.

Срещу лансирания от него законопроект се създаде сериозна опозиция. Много юристи заявиха, че той на практика няма да е ефективен срещу главния прокурор, защото оставя разследването в периметъра на прокуратурата, т.е. под егидата на главния прокурор, а същевременно на практика създава имунитет срещу наказателно преследване на "тримата големи", като предвижда, че разследването срещу тях ще е възможно само след разрешение от ВСС.

През септември Кирилов поиска от комисията експертна оценка на лансирания от него законопроект за нов механизъм за отстраняване и разследване на "тримата големи" в съдебната власт - главния прокурор и председателите на Върховния касационен съд (ВКС) и Върховния административен съд (ВАС).

Дневник