Канадската писателка и носителка на "Нобел" за литература Алис Мънро почина на 89 години - това съобщение се появи в "Туитър" профил на издателството, което работи с нея McClelland & Stewart, позоваващо се на потвърждение от нейната дъщеря Шейла Мънро.

Малко, след като новината се разпространи онлайн, се оказа, че е фалшива. Била е пусната от фалшив "Туитър" профил, създаден от италианският журналист Томасо Дебенедети, който и преди е разпространявал фалшиви новини за известни личности, писа сайтът Free News.

За съжаление и "Дневник" попадна в капана на тази фалшива новина и за кратко тя беше публикувана.

През 2013 г. Шведската академия присъди на канадската писателка престижното отличие, определяйки я като"майстор на съвременния къс разказ". Така Мънро, която е популярна с нейните "големи хроники на малък канадски град", се превърна в 13-ата поред жена, носителка на отличието, и първи лауреат на Канада в историята на наградите за литература, основани през 1901 г.

Родена е в Уингам, Онтарио, на 10 юли 1931 г. като най-голямото дете на фермер с често гневен характер и болна от паркинсон учителка. Родният й град се превръща във фон на голяма част от сюжетите й.

Кариерата й като писател започва преди около 60 години, а нейните навици на писане, споменати в книгата "Дневни ритуали" (Daily Rituals), се изучават от почти всички начинаещи автори.

"През 60-те години като млада майка, грижеща се за две малки деца, Мънро пише в снопчетата време между домакинската работа и детския рев. Когато се отбивали съседи, не й било удобно да им казва, че се опитва да работи. Опитала се да наеме офис, но словоохотливият хазяин я прекъсвал и едва намирала време да довърши писането. В крайна сметка й отнело почти две десетилетия, за да събере материала за първия си сборник Dance Of The Happy Shades", пише за нея "Гардиън".

Първия си разказ публикува на 19-годишна възраст, а в ранните си години пише и поезия. В интервю за сайта VQR тя казва, че винаги е искала да пише, което се е струвало безкрайно странно в обкръжението й, основно съставено от фермерски семейства. Но според нея това всъщност е помогнало на спонтанността в прозата й.

"Бях голяма късметлийка, защото ако бях родена в богато семейство, например в Ню Йорк, и с родители, които знаят всичко за литературата, щях да си кажа, че не мога да пиша именно заради тази обремененост. В Онтарио, където никой нямаше представа от тези работи, реших, че няма нищо невъзможно в това да стана писателка."

На български език през 2015 г. бе издадена книгата й "Само живо" (изд. "Сиела") в превод на Красимир Желязков.

Дневник