Модернизирането на остарелите френски правила за транспорта винаги ще е предизвикателство. Но година след началото на протестите на "жълтите жилетки", започнали срещу покачването на цените на горивата, политическият залог на реформата е огромен, пише "Политико".

Във вторник Националното събрание (долната камара на парламента) одобри първата от 1982 г. реформа на френските политики за мобилността. Законопроектът е опит са се обединят три политически цели – зелен транспорт, насърчаване на иновациите и цифровизацията, подобрение на транспортните връзки. Всичко това без да се стига до съпротива в обществото.

"Предизвикателството е да се избегне Франция на две скорости, в която въвеждаме високоскоростни влакове за метрополисите, докато в същото време пътните и жп връзки се влошават, и в която голяма част от страната няма алтернативно решение на придвижването с кола", коментира министърът на екологията Елизабет Борн пред France Inter през март. Тя беше министър на транспорта, когато пакетът беше оформен преди година.

Споровете превърнаха реформата в трудно извоюван законопроект с рекорден брой поправки. Той беше приет въпреки съпротивата на Сената, който не е контролиран от партията на на президента Еманюел Макрон "Република, напред!".

"Политико" представя пет ключови момента в новото законодателство, което трябва да бъде подписано от Макрон преди да влезе в сила.

Край на дизела

Законопроектът затвърждава амбицията на Франция напълно да декарбонизира пътния транспорт до 2050 г. Той цели да сложи край на продажбата на коли и леки търговски превозни средства с двигатели с вътрешно горене до 2040 г. и постепенно да се увеличи делът на ниско- и много нискоемисионни превозни средства.

За природозащитните групи това е твърде малко и твърде късно. Те искаха от 2030 г. да се прекрати продажбата на коли, задвижвани с изкопаеми горива, но поправката за изтегляне напред на крайния срок беше отхвърлена в парламента.

Електрическите тротинетки

Френските власти не знаеха как да се справят с пристигането на електрически тротинетки през лятото на 2018 г. Бързите малки превозни средства не попадаха в нито една от категориите на остарелите френски транспортни закони, а градските власти нямаха много възможности да ги контролират.

Кметът на Париж Ан Идалго се оплака от липсата на ясна национална правна рамка. От тогава започнаха опити градовете да получат повече правомощия.

През октомври министерски указ включи е-тротинетките във френския правилник за транспорта, наред с нови мерки, сред които минимална възраст, максимална скорост и специфични насоки къде може да се използват.

Новият законопроект за мобилността дава на местните власти и правото да ограничават броя на транспортните средства и операторите, да налагат допълнителни изисквания, включително за поддръжка, шум и замърсяване.

Скоростта

Преди протестите на "жълтите жилетки" във Франция имаше вълна от национални демонстрации срещу решение на премиера Едуар Филип от юни 2018 г. за намаляване на ограничението за скоростта по второстепенните пътища от 90 км/ч на 80 км/ч.

Целта изглеждаше непротиворечива – да се предотвратят 300 до 400 смъртни случая на година. Много хора, живеещи в селските райони, обаче видяха в решението своеволно усилие на парижките елити да се намесят в техния начин на живот.

Намаляването на скоростта действително спаси животи. Според данни, публикувани през май, смъртните случаи на пътя миналата година са намалели с 5.3%, спадайки до рекордно ниския брой 3488.

"Фактите показват, че след като приложихме тази мярка, резултатите по отношение на инциденти и смъртни случи на пътя, са добри. Извинете ме, те не са просто добри, те са най-добрите, някога регистрирани във Франция", каза Филип през март.

В новия законопроект за мобилността обаче правителството отстъпва, давайки на регионалните власти свободата да върнат ограничението от 90 км/ч по някои по-малки пътища.

Националната федерация на жертвите на пътя осъди промяната. "Правителството взима решение с трайни последици като предпочита да спаси мнозинството си, вместо животите на шофьорите", заяви групата.

Платформите

Франция има репутацията на прекомерно регулирана икономика, задушавана от бюрокрация. Това обаче не важи за новото законодателство, важащо за работещите в компании като Uber и Deliveroo.

Те настояват, че нямат служители, а хора на свободна практика, които могат да работят, когато искат – дефиниция, която е ключова за бизнеса им, защото не плащат социалноосигурителни вноски. Много европейски страни и съдилища са все по-скептични към това определение, но френският законопроект е благосклонен към платформите.

Въвежда се доброволен устав за платформите, които не класифицират работниците като служители – опит за баланс между засилването на правата на работниците и насърчаването на цифровата икономика.

Против този подход бяха Сенатът и Френският цифров съвет, правителствен съвещателен орган, който изпрати писмо до Борн, депутати и сенатори през септември, настоявайки мярката да бъде изключена.

Борн обаче отхвърли призивите да се промени статута на работниците за платформите, като заяви, че "трябва да приемем, че определен брой млади хора искат да имат независим статут".

Подходът се хареса на Uber, която иска законът да бъде копиран в Европа.

Сметката

Една от основните амбиции на реформите е да се подкрепи обществения транспорт, особено в лошо свързаните региони, които бяха и благодатна почва за протестите на "жълти жилетки".

Това ще излезе скъпо. Правителството иска да похарчи 13.4 милиарда евро до 2022 г., основно за модернизиране на железопътната инфраструктура.

Разногласията около финансирането бяха основната причина Сенатът да отхвърли предложенията за мобилността и този спор продължава, докато депутатите обсъждат законопроекта за бюджета за 2020 г.

Долната камара одобри законопроекта във вторник. Миналата седмица сенатори подкрепиха поправка, която ще насочи приходи, генерирани от данъци върху горивата, към подобрение на транспортните връзки.

Министър Борн обяви и "екоданък" за самолетните билети, който трябва да влезе в сила на 1 януари. Събраните от него 180 милиона евро ще отиват изцяло за подобрение на транспорта.

Дневник