Когато българският турист се върне от екскурзия или почивка в Турция, обикновено не крие искреното си възхищение от всичко, което е видял и почувствал у комшиите. "Европейска страна" е най-честата оценка на нашенците, които обикновено започват сравненията с България - в повечето случаи не в наша полза. Заради обслужването, пътищата, модерната индустрия, изобщо за визията на 70-милионната страна. И някак необясними остават твърденията, че в Турция имало ислямистки национализъм, че страната се раздира от противоречията между светски настроената й част и "ония със забрадките и брадите". В близките дни в Турция ще се случат няколко много важни неща. На 16 май изтича 7-годишният мандат на сегашния президент Ахмед Сезер и трябва да бъде избран нов държавен глава. За разлика от България, той се избира не пряко от народа, а от 550-членният парламент. В него сега 353 места има управляващата Партия на справедливостта и развитието. За избора на президента трябват две трети от гласовете, а тя ги няма. Опозицията твърдо каза "не" на кандитурата на външния министър Абдулах Гюл, защото го смята за раадикален привърженик на исляма, а жена му ходи забрадена. Забрадката на госпожа Гюл стана символ за политическата ориентация на бъдещия държавен глава. "Кемал Ататюрк ще се обърне в гроба, ако види, че президент става човек, чиято жена ходи забулена", писаха тези дни светски настроените вестници в Турция. При първия тур на гласуването в Меджлиса (турското национално събрание) Абдулах Гюл не успя да събере нужните му гласове, а във вторник Конституционният съд обяви избора за невалиден, поради липса на кворум. На 6 май резултатът беше същият, а Гюл се отказа от по-нататъшна борба. И така през юли - предсрочни избори, които още от началото на изборната сага предлагаше премиерът Ердоган. Предлага ги, защото е сигурен, че ще ги спечели и колкото и митинги в защита на светската власт да се проведат, партията му ще има отново мнозинство в Меджлиса. "Къде са тези националисти и ислямисти?", пита се европейският турист, който сравнява видяното по курортите в Анталия и улиците на Истанбул и репортажите в медиите за напрежението в Турция през последните дни. В многоликото турско съвременно общество има безкрайно много нюанси и подводни течения, които оформят лицето му. Да, безспорно страната е авангард в модернизацията на политическия ислям. Тя е първата мюсюлманска страна, която ясно показа, че ислямът от една страна и демократичните практики от друга са съвместими. От този синхрон сме заинтересовани и ние, комшиите. Процесът обаче може да продължи само ако се запази съществуващото днес вътрешно равновесие, постигнато на основата на обществения консенсус за ролята на религията в страната. Евентуалната промяна в посоката на тази тенденция ще доведе до трусо2е и отклонения не само в Турция, но и в цяла Европа. Най-малкото заради трудностите, които изживяват европейските страни в интеграцията на своите мюсюлмански общности. Усещането на тези малцинства, включително и в България, че са подценени от европейската култура и ценностна система може да има непредвидими последици. В политически план националистическите партии също набират влияние. Пак "Миллиет" публикува рейтингите им. Според тях крайнодясната "Национална движение" има в някои региони подкрепа от 14 %, докато управляващата Партия на справедливостта и развитието - около 30 на сто. Основната опозиционна Републиканска партия събира 15,5 %. Което значи, че ако изборите са утре, то трябва да се прави коалиция с националистите. Все повече стават продавачите по улиците, които продават националния флаг или разпространяват на ръка религиозни брошури, книги, ръчно изписани или везани цитати от Корана. Бизнесът с продажбата на забрадки е един от най-проспериращите край Босфора днес. В делник и празник там не секват опашките пред султанските сарай-музеи "Топ капъ" и "Долмабахче". "Задължително един път в годината водя децата си в "Долмабахче", казва мой приятел, завършил в Германия икономика, който в никакъв случай не минава за религиозен. Турски журналисти не крият и засилването на национализма сред някои кръгове в армията, която винаги е била стожер на държавността. На фона на всичко това едни предсрочни избори поставят много въпросителни пред европейското бъдеще на Турция. "Пътната карта" за Европа, която страната представи преди месец, не допринесе особено за иE7ясняване на това бъдеще. Преговорите за членството ту започват, ту спират. Наблюдателите са категорични, че едно европейско "не" към Турция ще отприщи нова вълна на национализъм в страната. Пак изследване на "Миллиет", но сред студентите от висши учебни заведения в седем града показва, че повече от 30 % от младите хора не виждат бъдещето си в Европа. "Те ни мразят", "Те не ни разбират" "Нямат нужда от нас" са част от отговорите, публикувани в медията. Затова кризата от тези дни има дългосрочна политическа проекция. В момента за Турция е особено важно външната й политика да бъде в съответствие с тази на Европейския съюз. Страната подкрепя европолитиката за сигурност и отбрана и съгласува политиката си спрямо Близкия изток с европейските си партньори. Ако едно ново правителство подмени тази стратегия, това ще доведе и до нови външнополитически съюзничества. Припознаването на нови партньори ще предизвика непридвидимост в поведението на нашия съсед, а това пряко ще засегне и българския интерес. Затова изборът на президент ще се превърне в кръстопът за Турция. Забрадката или минижупът? Общонационално разбирателство и просперитет или дълбока социална, политическа и икономическа криза? А там кризите досега ги решаваха танковете. ВЕНЦИ ВЕНКОВ, отговорен редактор на вестник „Местен 24 часа”