Не се притеснявайте да използвате думата “мафия”, когато държавата е абдикирала от задълженията си, каза британският разследващ журналист Миша Глени, автор на книги за развитието на организираната престъпност в Източна Европа след падането на комунизма. С навлизането на пазарите след политическите промени в региона се появи нуждата някой да бъде гарант на договорите и мафията реализира това търсене при отсъствието на адекватна защита от полицията и съдебната система, обясни британският журналист. Липсата на законна защита и разрешаването на спорове по договорите с престрелки и насилие са често явление, когато мафията е главната полицейска сила, отбеляза той. В същото време мафиотите се превръщат в търговци, но като използват законните пазари, те не позволяват други да навлизат в тях. Организираната престъпност има разрушително въздействие върху политическата стабилност в България, Румъния и дори в Гърция, посочи Глени. Но според него с присъединяването ни към ЕС нивата на престъпността спадат, и комбинацията от решителни действия на управляващите тук и помощта на европейските партньори ще доведе до резултат. Журналистът приветства позицията на Европейската комисия, която се опитва да упражнява натиск за по-енергично противодействие на корупцията и престъпността. България може често да е била обект на манипулации, но в случая има възможност да се сложи солидна основа за разрешаване на проблемите, смята той. Миша Глени бе лектор на организираната от Центъра за изследване на демокрацията дискусия на тема “Медиите и политиката в променяща се Европа”. В България сега няма журналистика, заяви Копринка Червенкова, главен редактор на в. “Култура”. Причината според нея е, че от искрен войник в първите години на прехода сега журналистиката се е превърнала в наемник. Войната срещу комунистическата държава е прераснала във война срещу държавата въобще. В България за журналистика и за култура ще можем да говорим, когато войната свърши, смята Копринка Червенкова. Според нея журналистите все още не са осъзнали ролята, за което принос имат и политиците, които са “наркотично зависими от медиите”. Теодора Петрова, заместник-декан на Факултета по журналистика в Софийския университет, изрази надежда българските медии от пощенски кутии за изнасяне на информация, предоставена с цел, да извървят пътя към истинската разследваща журналистика. Резерви към системата за обучение и предаване на опит чрез създадените центрове за журналистика в бившите социалистически страни изрази преподавателят от медийния факулутет в Дъблинския технологичен институт Майкъл Фоли, който многократно е бил лектор на подобни семинари. “Идваме да ви учим на обективност и безпристрастност, но как ще стане това, като всъщност предаваме опита на жълтите вестници”, коментира той. Подмяната на обществено ангажираната с жълта журналистика бе посочена като основен проблем и от Георги Лозанов, председател на Българската медийна коалиция. Реалната телевизия по думите му поглъща другите жанрове, все повече сериозните политически предавания се превръщат в реалити, публичните сюжети се подменят с частни отношения. Това са белези на неоконформизъм, отбеляза медийният анализатор и се аргументира с изследвания, според които индексите за свободата на словото у нас всяка година спадат все по ниско. Присъединяването към ЕС ни се отрази лошо, обобщи Лозанов. Ролята на медиите в процеса на лустрация бе темата на Дан Маклафлин от The Irish Times. По негово мнение след първоначалното опиянение от достъпа до архивите на тайните служби журналистите трябва да си дадат сметка, че досиетата не са мина, в която им се разрешава да копаят, за да стигнат до цялата истина. Често архивите се използват само за опетняване и затова не трябва да им се предоверяваме, посочи журналистът. Може да се стремим да бъдем обективни, но при досиетата това няма как да се постигне, защото не знаем дали това, което ни се поднася, е истина. Пресата не бива да прави заключенията си прибързано, важно е да знаем какви са били обстоятелствата, смята Маклафлин. БГНЕС