Най-одобряваните министри в началото на месец май са Стефан Данаилов (55%), Ивайло Калфин (39%), Даниел Вълчев (35%) и Гергана Грънчарова (32%). В периода след назначаването си за министър на правосъдието Миглена Тачева е повишила два пъти и половина положителните оценки за работата си (от 8% на 20%). С най-високо неодобрение в изследвания период (преди срещата в Катарино) се ползва работата на социалния министър, на министъра на държавната политика при бедствия и аварии и на министъра на околната среда. Празничната атмосфера от началото на месец май прави по-толерантни обществените нагласи към политическия елит у нас. Няма значими промени в състава на най-одобряваните български политици. Бойко Борисов продължава да води ранглистата с одобрение от 60%, следван от президента Георги Първанов с 55%. Министър Стефан Данаилов застава редом до президента с одобрение от 55%. Следващите в класацията са: Меглена Кунева (с 53% одобрение), Ивайло Калфин (39%), Даниел Вълчев (35%), Гергана Грънчарова (32%), Сергей Станишев, Николай Свинаров и Милен Велчев (по 27%), Георги Пирински и Пламен Орешарски (по 26%), Цветан Цветанов (23%), Волен Сидеров и Красимир Каракачанов (по 21%), Стефан Софиянски, Миглена Тачева (по 20% одобрение). През последния месец най-изразителен е ръстът на одобрение за работата на следните политици: Милен Велчев (8%), Мария Капон (8%), Меглена Кунева (7%). Тенденция за нарастване на одобрението регистрираме и при Цветан Цветанов и Пламен Юруков.Полицията се оказа институцията- център на общественото внимание, която след разразилите се скандали загуби най-много от одобрението си за изминалия месец (12%). Със същия дял нараства и неодобрението към работата на МВР. Докато през месец март т.г. одобрението и неодобрението на полицията бяха с равни стойности (по 42%), то сега неодобрението изразително доминира. През последните месеци няма значими промени в отношението на българите към останалите държавни институции. Като цяло обаче за последната една година се забелязва тенденция на бавен спад в одобрението за работата на основните държавни институции. През последната година плавно намалява одобрението и към работата на президента Георги Първанов, като през май 2008 г. то е с 11 пункта по-ниско в сравнение със същия период през 2007 г. Председателят на Народното събрание Георги Пирински запазва непроменен рейтинга си през последните три месеца, макар че и при него одобрението спада през последната година. Проблемите на управлението не променят обществените преценки за работата на премиера Сергей Станишев, защото именно той инициира решенията за персоналните и структурни промени в кабинета. Известен негативен отзвук от събитията има по-скоро върху правителството като цяло- кабинетът губи 3% одобрение. Отношение към председателите на парламентарни групи, министрите в кабинета, политици и общественициВолен Сидеров продължава да бъде най-одобряваният лидер на парламентарна група, според 21.2% от българите. С 20.8% одобрение до него се нарежда Красимир Каракачанов, съпредседател на БНС. Най-значително нараства през последния месец одобрението към Стефан Софиянски, което се дължи на позициите му по важни обществени въпроси и на медийните му изяви. Ахмед Доган печели допълнително одобрение от 5 пункта като следствие от активната си роля в преговорите за промени в кабинета и неговата управленска програма. Все още е много рано да се правят оценки за работата на новия лидер на ПГ на Коалиция за България Ангел Найденов, но стартовия му рейтинг от 17% е равен на този, с който предшественикът му Михаил Миков се оттегли от поста.След един нелек и дълъг период на очакване за смяна на министри и спрягане на имената на почти всички членове на кабинета, оцелелите министри на практика се оказаха печеливши лица в очите на хората- поради факта на самото си оцеляване. Това за известно време им спечелва по-голяма толерантност от общественото мнение.В началото на май няма значими промени в електоралните дялове на основните политически партии в сравнение с март. Ако парламентарните изборите се провеждаха в началото на май, 27% от пълнолетните български граждани биха гласували за ГЕРБ. Най-много привърженици на тази партия има сред хората на възраст между 30 и 59 години, сред високообразованите, сред жителите на градовете-областни центрове и сред хората със стандарт на живот около средния. В момента електоралната подкрепа за БСП възлиза на около 16%. БСП продължава да разчита предимно на своя традиционенелекторат- възрастни (над 60 години), нискообразовани, бедни и жители на малките градове и селата.Трета политическа сила е ДПС с 8% (с 1% повече в сравнение с март). Електоратът й е съставен предимно от млади хора до 40 години, нискообразовани, живеещи в селата, хора със стандарт на живот около средния, етнически турци и роми. Коалиция Атака продължава да бъде четвърта политическа сила и към момента може да разчита на 7% от гласовете на пълнолетното население. Привържениците на Атака са най-вече сред мъжете, сред хората на възраст между 50 и 59 години, сред нискообразованите и сред жителите на малките градове. В момента електоралната подкрепа за СДС възлиза намалко над 3%. Следва ДСБ (с 2%) и от НДСВ(с 1,4%). Коалиционната политика на по-малките партии очевидно ще заема централно място в предизборните им усилия и в опитите им да разширят влиянието си. /БГНЕС