Доминираният от управляващите социалисти албански парламент се очаква да подкрепи утре на последно четене два законопроекта, които според множество критици - както в страната, така и в европейски институции - са несъвместими със стандартите на свобода на изразяване и са опасни за свободата на медиите.

Текстовете дават сериозни правомощия на две институции - Албанската аудиовизуална агенция и Албанския съвет за комуникации - правомощия за регулация. Първата ще може да глобява онлайн медии по предложение на трети страни (сумите могат да достигат 2 млн. леки или 16 500 евро) или да разпорежда блокирането на сайтове без съдебна заповед. Издания могат да бъдат заставяни да премахват текстове или да публикуват извинения. Сред предложенията във втория законопроект е да се въведат данък от 20% върху онлайн медиите и 6% върху телевизиите.

Сред нарушенията в т. нар. "антиклеветнически пакет" (както са известни законопроектите в Албания) са разпространяването на "фалшиви новини" или заплахите за националната сигурност. Тези понятия, опасяват се опозицията и експерти, могат да се тълкуват твърде свободно от регулаторите. "Фалшиви" могат да се окажат истории като замесилото Рама разследване на германския "Билд" за изборни манипулации, но и публикацията, довела до протестите преди по-малко от година.

Сред заявените цели са да се спре разпространението на фалшиви новини, детска порнография и новини, които представляват риск за националната сигурност, да се опазят личното достойноство и неприкосновеност на потребителите. Критици обаче се опасяват, че законопроектите са е просто повод за контрол върху медиите и увеличават риска от цензура и автоцензура. Някои от тях свързват текстовете с нуждите на премиера Еди Рама, който е на власт вече осем години и към него опозицията все по-често отправя обвинения в корупция и връзки с организираната престъпност.

Далеч от стандартите

Европейската комисия и Програмата на ООН за развитие предупредиха, че законопроектът е твърде остър. Брюксел разглежда внимателно текста му от месеци - период, в който той премина през множество поправки, (според властите) с цел да бъде смекчен. Лидерът на опозицията Лулзим Баша окачестви случващото се като "война срещу свободата на словото". Деканът на журналистическия факултет към университета в Тирана пък вбеси депутати от управляващите, като заяви, че "никой с всичкия си не би могъл да подкрепя подобни закони."

Призиви за промяна на законопроекта дойдоха и от Съвета на Европа, с чиито принципи и стандарти за свобода на изразяване той е несъвместим според критиците. За нужда от промяна загатва и Европейският съюз - Моника Билайте, която е заместник-ръководител на мисията на ЕС в Тирана, казва, че подходът на ЕС е по-скоро "базиран на саморегулация". Ирина Раду от Организацията ца сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) предупреждава, че "критиките не бива да се считат за клеветнически", пише "Болкан инсайт".

Асоциацията на европейските журналисти обяви законодателните инициативи за опит да се наложи цензура върху онлайн медиите. В позиция на албанската секция на АЕЖ (публикувана и на сайта на българската) се казва, че проектът "създава прекомерни правомощия за правителството на премиера Еди Рама... застрашава основните права на албанското общество и се отхвърля енергично от медийната общественост и асоциациите, които защитават свободата на словото."

Премиерът Еди Рама не скрива, че сам е настоявал за такива закони, за да бъдат "дисциплинирани" онлайн медиите. Неговите социалисти приемат критиката в името на "разнообразието на гледните точки". Според тях защитата на свободата на медиите е нещо съвсем естествено след дългата диктатура в Албания, но "моралното здраве" и общественот оздраве трябва да бъдат защитени (тези термини фигурираха в стара версия на законопроекта).

Дневник