Този пост не съществува в Куба от 1976 г. насам, но до събота Островът на свободата ще има министър-председател, избран от парламента по предложение на президента Мигел Диас-Канел, макар че засега не е много ясно докъде ще се простират правомощията му.

"Не знам какви ще са функциите му, предполагам, че ще помага на горкия Диас-Канел, който не се спира, все пътува от място на място в желанието си да оправи страната", казва 65-годишната пенсионерка Мария Фернандес.

Националното събрание, което има две редовни сесии годишно, се събира в петък и събота. Каква е задачата? Да направи някои от промените, предвидени в одобрената през април конституционната реформа, една от които е възстановяване на поста министър-председател. Последният, заемал този пост, е Фидел Кастро - от революцията през 1959 г. до 1976 г., когато става председател на Държавния и на Министерския съвет.

Фидел обаче, "като особено влиятелна фигура", беше единствен по рода си министър-председател", отбелязва кубинският изследовател Артуро Лопес-Леви от университета "Холи неймс" в Калифорния. "Въпреки че президент и държавен глава беше Освалдо Дортикос (1919-1963 г.), а по конституция в Куба имаше президентска система, върховната власт се упражняваше от Фидел", допълва той. Теоретично наличието на министър-председател означава разделение на властите, но предлаганият днес (в Куба) вариант е на разделение на функциите в рамките на комунистическото схващане за политическо единство", произтичащо пряко от идеята за еднопартийна система, подчертава изследователят.

Добре пазена тайна

Кубинската комунистическа партия (ККП) на практика е единствената разрешена на острова политическа формация. Нейният официоз, в. "Гранма", впрочем съвсем ясно обясни нещата: "Предвижда се държавният глава да има значителна власт, а министър-председателят да му помага да изпълнява ръководните си функции".
Досега тайната се пази много добре: президентът Диас-Канел не е обявил публично кого ще предложи на парламента за премиер.

Конституцията налага спазване на определени критерии: кандидатът за поста с петгодишен с мандат трябва да е депутат, да е на най-малко на 35 години, да не е лишаван от граждански и политически права, да е кубинец по рождение и да няма друго гражданство. Независимо, че на депутатите ще бъде предложена само една кандидатура, тя ще трябва да бъде одобрена с абсолютно мнозинство.

Премиерът ще може "да назначава или сменя ръководители и висши служители" в централната държавна администрация и ще контролира работата на губернаторите на провинции. На сесията си тази седмица парламентът ще назначи и министрите в правителството, било то като потвърди сегашните, или смени някои от тях.

Смяна на поколението Може да се очаква смяна на поколението: след идването на власт на Мигел Диас-Канел преди година и осем месеца повечето министри бяха сменени, като се оттеглиха част от генералите, които участваха в управлението заедно с Раул Кастро, докато той беше президент (2008-2018 г.). В сегашното правителство от тях са останали само трима: министърът на въоръжените сили Леополдо Синтрас Фриас, министърът на вътрешните работи Хулио Сесар Гандариля и секретарят на Министерския съвет Хосе Амадо Гера.

Изборът на премиера трябва да бъде одобрен от Кубинската комунистическа партия, ръководена от Раул Кастро, който по време на президентското си управление показа, че не обича импровизациите и ще търси човек с опит.
Диас-Канел би могъл да избере някого от петимата сегашни вицепрезиденти, които са депутати, както и от министрите.

Сред тях са офицерът Рамиро Валдес - бивш боец на революцията, вече 87-годишен, и икономистът Рикардо Кабрисас, "архитект" на предоговарянето на дълга, който скоро ще стане на 83 години. Останалите са 52-годишният Роберто Моралес - бивш министър на здравеопазването и член на Политбюро на ККП, 54-годишната Инес Мария Чапман, която е хидроинженер, и 55-годишният Хорхе Луис Тапия - бивш областен първи секретар на ККП. "Ако трябва да прогнозирам на кого от тримата ще се спре президентът, бих заложил на Хорхе Луис Тапия, който е икономически подготвен, а има и опит, отбелязва Лопес-Леви. "Все пак обаче мисля, че трябва да се търси извън този кръг, в самото Национално събрание, където може би се намира бъдещият кубински премиер", допълва той.

БТА/Дневник