Българите не вярваме много силно на авторитетите, а в Русия уважението към властта, особено към висшата власт, струва ми се, е по-силно, заяви българският премиер Сергей Станишев в интервю за програмата “Формула на властта” на телевизия “Россия”. Как ще се развиват отношенията между София и Москва? Каква е ролята на Българската православна църква в живота на страната? Ще премине ли България от кирилица на латиница? По тези и на други теми с българския министър-председател Сергей Станишев беседва първият заместник-генерален директор на ИТАР-ТАСС Михаил Гусман. Интервюто е взето за програмата “Формула на властта” на телевизия “Россия”. Михаил Гусман /МГ/: Ние разговаряме в навечерието на вашата първа визита в Москва? Какво очаквате от това посещение? Сергей Станишев /СС/: В Москва се предвиждат да бъдат подписани четири важни споразумения – в областта на икономическото сътрудничество, споразумение за класифицираната информация, за защитата на интелектуалната собственост и в сферата на развитие на туризма. През последната година и половина се появиха много перспективни проекти – строителството на петролопровода Бургас-Александруполис, атомната електроцентрала “Белене”. Търгът за строителството на последната бе спечелено от “Атоменергопром” заедно с германската “Сименс” и френската “Арева”. Това е много важно за двустранните отношения, защото проектът е огромен, неговата стойност е 4 милиарда евро. МГ: България днес е пълноправен член на Европейския съюз. Вие бяхте казали: вашата цел е да направите така, че българите да се чувстват повече европейци в България, отколкото българи в Европа. Доколко са се оправдали надеждите на българите, че след влизането в ЕС животът им ще се подобри? СС: Естествено, трудно е за четирите месеца членство в ЕС да се почувстват кардинални промени. Но едно мога да кажа със сигурност – апокалиптичните прогнози не се сбъднаха. Говориха, например, че цените веднага ще станат европейски, ще се повиши инфлацията. Това не се случи. А положителните страни бяха почувствани от много българи. Например, нашите граждани сега могат да пътуват в ЕС без паспорт, имайки само лична карта. МГ: Искам да ви попитам за един много важен аспект на духовното развитие на нашите народи – православната църква. Каква е нейната роля в живота на България? СС: Църквата е много важна в нашето общество. Тя е съхранила националната културна традиция, националната идентичност в продължение на дълги векове, когато не сме имали държавност. Сега църквата е отделена от държавата. Въпреки това патриарх Максим е изключително уважавана личност в нашата страна. МГ: Благодарение на великите Кирил и Методий България е родина на нашата обща писменост. Наистина ли в българското общество в последно време се водят разговори за преминаване към латиницата? СС: Това са несериозни неща. Кирилицата е започнала своето разпространение именно от територията на България и това е основание за национална гордост. Мисля, че никой от нас сериозно не смята да преминава към латиница. МГ: Вие сте роден на територията на Съветския Съюз, вашата майка е рускиня. Кое според вас обединява и едновременно различава руснаците и българи? СС: Руснаците и българите са славяни, а всички славяни по нещо си приличат. Българският народ, както впрочем и руският, изключително много е страдал. Бих казал, че отличителна черта на българите в някакъв смисъл е тяхната земност и скептицизъм. Много е трудно да разпалиш у българина голям ентусиазъм. Българите трезво оценяват ситуацията и скептично се отнасят към гръмките обещания. Ние, българите сме достатъчно прагматични, може би даже повече, отколкото руснаците. В същото време всеки славянин обича да се весели на маса, и българите не правят изключение. Ние обичаме да говорим за политика, всеки разговор във всякаква компания рано или късно стига до обсъждането на политически въпроси и държавни дела. Но има една черта, която според мен, различава българите от руснаците – ние не вярваме много силно на авторитетите. А в Русия уважението към властта, особено към висшата власт, струва ми се, е по-силно. МГ: Да се върнем към съветския период на вашия живот. СС: Да си призная, преди учението ми в Московския университет почти не съм живял в Съветския Съюз. Моята майка ме е родила тук, защото нейната сестра е много добър лекар гинеколог. Затова съм роден в Херсон и съм живял там първите три месеца от моя живот. МГ: Вашият баща бе виден деец на социалистическа България – партизанин, човек със силен характер. Как са ви възпитавали вашите родители? СС: Бях обичано дете, а родителската любов винаги остава отпечатък върху характера на човек. Майка ми много се занимаваше с моето интелектуално развитие, особено с литературното ми просвещаване. Преди всичко съм и благодарен за това, че ме научи на руски език. Въпреки, че баща ми бе зает човек, той от цялото си сърце обичаше мен, по-големия ми брат и внуците. МГ: Вие сте учили в Московския университет. С какво сте запомнили студентските години? СС: Провървя ми, бе много интересно време. Започнах да следвам през 1984 г. в навечерието на перестройката. Заварих и стария режим, и Русия на остър завой. Помня, как четях “Децата на Арбат”. Помня опашките за “Московские новости”. Прозорец в друг свят. В България тогава съветските списания и вестници бяха много популярни. МГ: Защо избрахте историческия факултет? СС: Това е детска мечта. Исках да стана историк от четвърти клас. Въпреки, че баща ми желаеше да постъпя във факултета за международни отношения. Трябва да му отдам дължимото, че той не ме притискаше. МГ: Говорят, че сте човек с прекрасно чувство за хумор. Надписът отзад на вашето яке е: “Ако вие четете това, значи Елена е паднала някъде по пътя”. Елена е вашата спътница в живота. Кой ви даде тази идея? СС: Идеята принадлежи на мой приятел социолог. Той ми бе споделил, че подобен надпис е в духа на американските рокери. Наложи ми се за кратко време да се науча да карам мотоциклет. Смисълът на идеята бе такъв: да събера 30 рокери и да отида с тях на традиционен събор на Социалистическата партия, чийто лидер съм. МГ: От вашия разказ става ясно, че карането на мотоциклет е хоби по политическа необходимост. А кое е истинското ви увлечение? СС: Преди две години изкарах курс по дайвинг, но за съжаление рядко имам възможност да го практикувам. На моя баща още през партизанските му години му се налагало много да обикаля планините. Той ме накара да заобичам планинския туризъм. Естествено и книгите. Каквото и да правя, където и да пътувам, задължително ходя в местна книжарница за книги. МГ: Кои са ви любимите книги? СС: Различни. Исторически, политологични. Колекционирам атласи, книги по история на различни страни и народи. Интересно ми е да сравнявам отношенията към едни и същи събития в различните страни. МГ: Нашата програма се нарича “Формула на властта”. Вие вече достатъчно дълго сте на чело на правителство. Какъв според вас е вкусът на властта? СС: Властта може да бъде и много сладка, и много горчива. Смятам, че най-голямото постижение на днешното правителство за последната година и половина е влизането на България в ЕС. Що се отнася до горчивите моменти, навярно такива все още предстоят, защото чисто психологически политиката износва всеки човек. Този, който говори, че това не е така, определено хитрува. /БГНЕС