Нова Югославия или алтернатива на Европейския съюз? "Нито едно от двете" - би бил краткият отговор на лидерите, които се събират днес в Тирана, за да обсъдят проект, способен да промени Западните Балкани. Ако се случи според плановете им.

Ръководствата на Сърбия, Албания и Северна Македония поставиха началото на известните в медиите като "малък Шенген" споразумения, с които Западните Балкани могат да задълбочат икономическите и транспортните си връзки и да засилят интеграцията помежду си в регион, който в последните години се свързва с разделения заради белезите на историята.

Сега, на среща в албанската столица Тирана по-късно днес, към тях се присъединява президенът на Черна гора. Мило Джуканович ще разговаря със сръбския си колега Александър Вучич и македонските премиери Еди Рама и Зоран Заев, за да търси начини да се засили регионалната интеграция, докато пътят към Европейския съюз изглежда труден заради (основно) френското вето за начало на преговори с Тирана и Скопие.

Вучич, Рама и Заев поставиха основите във втория по големина сръбски град Нови Сад през октомври, като направиха първата крачка - ангажимент за свободно движение на стоки, капитали, услуги и хора. На теория те само се връщат към идеите на споразумение за свободна търговия, подписано по времето, когато по-голямата част от Източна Европа не беше в ЕС (повече четете тук).

Сърбия, чийто фактически лидер Вучич отдавна говори за нуждата от "общ балкански пазар", е основният двигател на проекта. Рама твърдо стои зад идеята въпреки противоречията с Белград, които понякога показва пред камерите, а Заев наскоро повтори за телевизия "Пинк", че проетът ще е от полза за целите Западни Балкани. "Поддържам всеки начин за сътрудничество на Балканите, а не винаги да чакаме да дойде някой от ЕС, да ни събере и там да покажем резултат," каза той, изключвайки варианта това да е пречка пред европейския път на страните. "Можем да покажем капацитет и сами."

Срещата, започнала неформално снощи, би трябвало да помогне на лидерите да приложат мерките за свободно движение, сравнявани с интеграцията между страните от Европейския съюз и целящи да се създаде единно икономическо пространство. Предишният диалог в Охрид завърши със споразумение, целящо да подобри инвестиционната среда. В приетите досега декларации се посочва и нуждата от "признаване на всички документи, включително документи на агенците за храни, дипломи и подобни."

Днес е предвидено Вучич, Рама, Заев и Джуканович да се срещнат и с представители на международни организации и институции, а след нея да има и пресконференция.

Какво мисли ЕС

Европейският съюз е положително настроен. За телевизия N1 ръководителят на делегацията на ЕС в Сърбия Сем Фабрици заяви, че Брюксел разглежда проекта като елемент, който ще улесни влизането на страните от Западните Балкани в съюза, а не като пречка. Според Фабрици инициативата е в унисон с "онова, което страните вече правят в процеса на евроинтеграция", с допълнителния елемент на "пътуване с лични карти". Докато процесът съотвества а правилата на разширяване, "поддържаме това", каза Фабрици. Според него е важно "малкият Шенген" да е отворен и за шестте страни от Западните Балкани извън ЕС.

Сръбски медии твърдят, че френският президент Еманюел Макрон (свързван в някои страни от региона със спирачката пред евроамбициите на Албания и Северна Македония) лично е заявил на Вучич, че поддържа идеята, тъй като отговаря на вижданията му, че регионът трябва да функционира добре преди влизането в ЕС.

"Шведска маса за Сърбия"

И на Западните Балкани не всички гледат с добро око на проекта. Косово отхвърля идеята за "малък Шенген" като сръбска инициатива и показва единство по темата между президента Хашим Тачи и вероятния бъдещ премиер Албин Курти, въпреки добрите отношения между Тачи и Вучич. Представител на партията на Курти "Самоопределение" заяви, че регионът не може да бъде "шведска маса за Сърбия".

Прищина, която иначе се договори с Тирана двете столици да съгласуват външната си политика, е в задочен спор с Рама за ползите от такава интеграция. В официалния си отказ да присъства в Тирана Тачи обясни, че независимо от естествената връзка с Албания Косово е изправено пред "пречки в консолидацята на държавността си" и за съжаление "главната пречка идва от Сърбия". Рама не е съгласен и твърди, че вярва в ползата от проекта за гражданите на Албания и страните, които участват в него.

Дипломатически източници обясняват за в. "Данас", че "малкият Шенген" е пример и за охладняващите отношения между Прищина и Тирана - Рама е зает с вътрешни проблеми, политическо недоволство и искания на опозицията за предсрочни избори и Косово се оказва на заден план. За Албания, както впрочем и за Косово, нормализацията на отношенията със Сърбия и косовската "латентна цел" за обединение не е приоритет, продължават същите източници.

Босна и Херцеговина все още няма позиция по темата, основно заради разделенията в съставните им части. В Сараево, столица на страната, но и на Федерация Босна и Херцеговина (населена предимно от бошняци и хървати) има известни резерви, докато Република Сръбска (където живеят предимно етнически сърби) е изразявала поддръжка.

Скептичните гласове сред експертите се аргументират основно с това, че инициативата е резултат от неспособността на ЕС да отвори вратата за членство на държавите от Западните Балкани. Четири от шест държави са кандидати - Сърбия, Черна гора, Албания и Северна Македония - а последните две не успяват да започнат преговорите. Самият Вучич не отрича, че и в ЕС могат да се чуят коментари, поставящи под въпрос способността на Западните Балкани да вземат проблемите помежду си в собствените си ръце.

Дневник