В края на 2019 г. 32% от българите очакват 2020 г. да е по-добра от 2019 г. Други 22% очакват тя да е по-лоша, а 34 на сто - същата. 12% не могат да отговорят. Това показва глобалният индекс на надеждата и отчаянието - световната анкета "В края на годината" на Асоциация "Галъп интернешънъл".

Данните за България показват увеличение на оптимистите през тази година. За сравнение през 2019 г. те бяха по-малко от песимистите. Според "Галъп" вероятното обяснение е "известната икономическа стабилизация и политическа предвидимост".

Най-големи песимисти са в Близкия Изток и Западна Европа

В световен мащаб данните показват, че живеещите в Близкия изток са преобладаващо песимистично настроени за идващата 2020 г. От запитаните в региона 52% казват, че годината ще бъде по-лоша. Хората в Индия и Западна Азия са преобладаващо оптимистично настроени.

На ниво национални държави, сред най-оптимистично настроените по отношение на новата година са гражданите на Перу, Албания, Нигерия, Казахстан и Армения. Това са страни, където дяловете на очакващите по-добра година превишават с над 50 и дори над 60 пункта дяловете на отговарящите, че 2020 г. ще е по-лоша.

Класацията на песимистите пък се оглавява от Ливан, следван от Хонконг, Йордания и Италия. В Ливан делът на песимистично отговарящите е със 71 пункта по-висок от дела на оптимистично отговарящите. Така нетната стойност на индекса на надеждата там (дял на оптимисти минус дяла на песимисти) е силно отрицателна -71.

Глобалният индекс на надеждата и отчаянието е силно повлиян от възрастта и нивото на завършено образование, отчитат анализаторите. По-младите хора (до 34-годишна възраст) и тези с по-високо образование закономерно са по-оптимистични. В това отношение религията изглежда не е решаващ фактор, с изключение на хиндуистите, които са щастливи по естеството на религиозната си философия.

След Близкия изток, най-песимистичният регион е Западна Европа, докато европейските страни извън ЕС са почти два пъти по-оптимистични от западноевропейците. Американците пък са значително по-уверени от руснаците в очакванията си за по-добра нова година.

Половината хора по света се чувстват щастливи

От десетилетия световната Асоциация "Галъп интернешънъл" измерва възприятията и за лично щастие. През последните няколко години обикновено един на всеки двама жители на планетата твърди, че е много или в определена степен щастлив. Резултатите от тази година не са изключение.

Първите пет държави според глобалния индекс на щастието са Колумбия (нетна стойност 88 – дял на щастливи и много щастливи минус дял на нещастни и много нещастни), Индонезия (нетна стойност 86), Еквадор (нетна стойност 8) и Казахстан (нетна стойност 83), следвани от Нигерия и Филипините (нетна стойност 78 и за двете държави).

Най-малко щастливите страни по света са Йордания (-38 нетна стойност), Ливан (-15 нетна стойност), Сирия (-7 нетна стойност), следвани от Хонконг и Ирак (-5 нетна стойност и за двете държави). Много от тези държави преживяха и значителни протести през 2019 г., а Сирия от години е нестабилна на фона на войната там.

В сравнение предишни години значително по-малко хора в Русия, Хонконг, Ливан и Мексико декларират щастие, докато определящите се като щастливи силно увеличават своите дялове в Азербайджан, Еквадор, Украйна и Румъния.

България е на дъното на класацията по лично щастие

В България оптимизмът за непосредственото бъдеще е по-висок спрямо предходни години, но независимо от това остава много слабо усещането за лично щастие.

На фона на останалия свят, България е близо до средните стойности на оптимизъм, с дял на оптимистите по-висок с 10 пункта от дела на песимистите. Българите се оказват по-големи оптимисти от средния гражданин на Европейския съюз, но по отношение на личното щастие страната е в дъното на класацията.

В края на 2019 г. 45% от българите декларират, че са щастливи или много щастливи, а 10% са нещастни или много нещастни. 40% са в "средата" между щастие и нещастие, а останалите не могат да определят. Така "Галъп" изчислява нетна стойност на щастие от 35. В предходните години тази стойност се движеше така: 36 (преди две години), 33 (преди три години), 30 (преди четири), 16 (преди пет години). В последните години може би усещането за лично щастие плавно укрепва, но остава далеч от световната средна нетна стойност, която сега е 48 и в последните години се колебае около тези нива. Българите са по-нещастни и от средния европеец, отчита "Галъп".

Дневник