Гърция, Израел и Кипър подписаха в Атина документ, полагащ основите на газопровод, свързващ Европа с откритите през последното десетилетие газови находища в Източното Средиземноморие.

Документът за "Ийстмед" (EastMed, съкратено от начина, по който на английски се обозначава Източното Средиземноморие) бе утвърден формално в Атина от министрите на енергетиката на Гърция, Израел и Кипър в присъствието на лидерите им, премиерите Кириакос Мицотакис и Бенямин Нетаняху президента Никос Анастатиадис. Очаква се към проекта скоро да се присъедини и Италия.

Подписващите страни са заявявали, че целта им е да увеличат сигурността на доставките в Европа чрез диверсификация на маршрутите, затова ЕС подкрепя проекта (зад него са и САЩ - държавният секретар Майк Помпео присъства на подписването на първия междуправителствен меморандум през март).

Предполага се, че наземната част на газопровода с дължина 1900 км ще стига до Югоизточна Европа през Пелопонес и Западна Гърция, а оттам - през интерконектора с България (IGB). Проектът е разработван от IGI Poseidon - смесено италианско-гръцко предприятие, което е акционер и в интерконектора. Началната мощност е 10 млрд. куб. м. годишно (отделно около милиард ще е предназначен само за кипърския пазар). Целта е инвестиционно решение за "Ийстмед" да бъде постигнато до 2022 г., а строителството да приключи до 2025 г.

Турция няма да е доволна

Проектът ще "допринесе за мира и стабилността" в региона и ще допринесе за европейската енергийна сигурност, без да е заплаха за никого, заяви гръцкият премиер Кириакос Мицотакис, предаде "Катимерини". Последвалите думи съдържаха намек към Турция: "Регионалното сътрудничество е достъпно за всички при едно условие: да уважава международното право и добросъседските отношения."

Подписването на споразумението за проекта, за който се говори отдавна, бе ускорепо по предложение на Нетаняху заради изострящите се разногласия с Турция в Източното Средиземноморие. Те засягат две от трите страни, партниращи си за него.

"Ийстмед" вероятно ще предизвика гнева на Турция, която твърди, че е изключена от проучвателните и сондажни дейности за петрол и газ в Източното Средиземноморие. За Анкара проблемът е, че останалите държави с излаз на Средиземно море си поделят басейна му, без да преговарят за оспорвани от Турция граници. Икономическата зона на страната е ограничена от близостта на Кипър и редица гръцки острови. Това бе и причината да бъдат изпратени сондажни кораби във води, оспорвани от Република Кипър, Турция от години предявява претенции и към малки гръцки острови и чрез тях - към части от гръцката икономическа зона.

Израелският премиер Бенямин Нетаняху в района на находището "Левиатан", 31 януари.<br /><br />ЕС обяви "Ийстмед" за проект от общ интерес и досега е заделил 34.5 млн. за технически проучвания (<a href="https://ec.europa.eu/energy/sites/ener/files/c_2019_7772_1_annex.pdf" target="_blank">в същия списък</a>, който се обновява веднъж на две години, са интерконекторът с Гърция и проектът за модернизацията на българската газопреносна система).

© Associated Press

Израелският премиер Бенямин Нетаняху в района на находището "Левиатан", 31 януари.

ЕС обяви "Ийстмед" за проект от общ интерес и досега е заделил 34.5 млн. за технически проучвания (в същия списък, който се обновява веднъж на две години, са интерконекторът с Гърция и проектът за модернизацията на българската газопреносна система).


Освен това проектът за 6 млрд. долара, осъществяващ връзката по море на Израел и Кипър с континентална Гърция и с Италия, заобикаля Турция, а самата тя работи за утвърждаването си като важна транзитна дестинация за природния газ. Според "Файненшъл таймс" обаче именно Турция може да осуети плановете за газопровода заради споразумението ѝ с Либия за морските граници. Според документа делимитирането засяга остров Крит, през който би трябвало да минава "Ийстмед".

Малко преди подписването гръцкият в. "Катимерини" цитира правителствени източници в Атина, според които документът съдържа безпрецедентна за подобни споразумения клауза за "опазване" на проекта, без да навлиза в подробности.

Основно за европейскиия пазар

Трите страни се надяват, че "Ийстмед" би могъл да осигурява около 10% от газовото потребление в Европа. Само два дни преди днешния подпис Израел започна добива на газ от "Левиатан", най-голямото си находище (с около 500 млрд. куб. м газ), което заедно с "Тамар" трябва да я превърне от вносител в износитер на енергия. Сред клиентите са Египет и Йордания, а малки количества ще са предназначени за вътрешното потребление. Йордания днес получи експериментално първите количества, част от дългосрочен договор на йорданския енергиен оператор с американско-израелски консорциум.

Европейският пазар обаче ще е основната цел. За в. "Йедиот ахронот" старшият изследовател от Института за стратегически изследвания към университета в Тел Авив Одед Еран казва, че засега значението на сделката е предимно политическо, но и това "не бива да се подценява", макар да не може да реши двустранни проблеми с ЕС като разногласията за палестинския въпрос. В икономически план много неща тепърва трябва да бъдат съобразени - например дали транспортът на газ до Египет и оттам - до Европа не е по-изгоден за страната от изграждането на газопровод.

Проектът е важен и за Гърция, която иска да се утвърди на картата на европейските тръбопроводи, година след като на нейна територия бяха свързани два газопровода, алтернативни на руските доставки - Трансадриатическия (ТAP) и Трансанадолския (TANAP).

Дневник