Близкоизточният мирен план на американския президент Доналд Тръмп ядоса палестинците. Възприемащ по-скоро израелската позиция, той отхвърли традиционния балансиращ подход на редица администрации в САЩ да се търси компромис за границите на бъдеща Палестина, статута на Ерусалим и съдбата на бежанците.

Палестинската автономия и управляващата Газа организация "Хамас" не допускат и за миг, че могат да приемат плана. Сред арабските страни обаче съпротивата срещу плана не е толкова силна, колкото палестинците се надяваха. Нещо повече - дори Катар, страната, която чрез официални позиции и медиите си (като телевизия "Ал Джазира") е най-яростен поддръжник на палестинската кауза, намекна, че не изключва възможността за диалог с Израел дори за това предложение.

Какво искат палестинците и какво получават всъщност според плана?

Държавност

Проблемът: Палестинците искат държава, чиято територия да включва Западния бряг, ивицата Газа и Източен Ерусалим (където да е столицата). Израел на теория приемаше дълго време подкрепяната и от ООН възможност за решаване на конфликта чрез две отделни държави - израелска и палестинска - но редица правителства бяха обвинявани, че всъщност работят за "решение с една държава" (т.е. без създаване на палестинска). Условието на премиера Бенямин Нетаняху е такава държава да бъде демилитаризирана, за да не създава рискове за Израел.

В плана: Предложението на Тръмп предполага създаване на отделна държава - демилитаризирана, както иска Израел, с ограничен суверенитет и на практика със столица в покрайнините на Източен Ерусалим.

Границите

Проблемът: Израел и палестинците се разминават в идеята къде трябва да са границите на бъдещата палестинска държава. За палестинците границите са базирани на тези на Израел от създаването му през 1948 г. до Шестдневната война през 1967 г. В резултат на войната с Египет, Йордания и Сирия Израел завзема територия западно от р. Йордан, известна като Западния бряг, включваща източната част на Ерусалим. Завзетият от Йордания Източен Ерусалим през 1948 г. се оказва окупиран от Израел след войната и там живеят стотици хиляди палестинци.

Израел не е говорил за конкретни граници и съгласието с картата, предлагана от Тръмп, се счита за пробив в позицията му. Това, на което настоява от години еврейската държава е, че източната ѝ граница трябва да минава край река Йордан.

В плана: Взаимно договорена размяна на територии. Палестинската държава трябва да се създаде на базата на "значителни териториални компромиси" и да има територия, "разумно съпоставима по големина с територията на Западния бряг и Газа отпреди 1967 г.", когато по време на регионална война Израел присвои тези територии, заедно с Източен Ерусалим.

"Концептуалната карта" разпространена заедно с плана, показва разчленена палестинска държава, като израелски и палестински анклави са свързани със съответните им държави чрез т.нар. в плана "прагматични транспортни решения", които включват мостове, тунели и пътища. Долината на река Йордан, която обхваща около една четвърт от Западния бряг, "ще бъде под израелски суверенитет".

Статутът на Ерусалим

Проблемът: Израел окупира Източен Ерусалим през 1967 г. Еврейската държава смята целия град за своя столица, но палестинците твърдят, че източната част на града, където живеят над 350 хил. души от общността им, трябва да е столица на бъдещата палестинска държава.

В плана: Палестинската държава ще има столица в Източен Ерусалим, но градът ще остане под израелдки контрол. Ерусалим е "неделим" и е под контрола на Израел в по-голямата си част, включително анексирания Източен Ерусалим. Израел държи Стария град и светите места (свещени за евреи, християни и мюсюлмани), които трябва да са отворени за богомолци. Споразуменията, въз основа на които се управлява предизвикващото бурно противопоставяне свято място, наричано от мюсюлманите джамията Ал Акса, а от евреите - Храмов хълм, остават в сила.

Селища

Проблемът: На Западния бряг (вкл. в Източен Ерусалим) Израел днес има около 140 селища и 121 "предни поста" - селища, изградени без разрешението на правителството - и там живеят общо 600 хил. души. Международната общност смята селищата в окупираните територии за незаконно построени, а палестинците искат да бъдат премахнати, за да направят възможно създаването на жизнеспособна палестинска държава. Нетаняху, отчасти под на на националистически и ционистки партии, отдавна настоява, че е готов селищата да бъдат анексирани.

В плана: Израел може да анексира всички селища на Западния бряг. По време на преговорния период с палестинците обаче се налага забрана за изграждане на нови селища. Нито едно от вече построените няма да се евакуират, напротив - всички могат да бъдат анексирани "веднага".

Сигурност

Проблемът: Израел е водил редица войни от създаването си през 1948 г. - конфликт помага и за самото му основаване. "Правото да се защитава" и представата за "демокрация под обсада" са заложени в израелската нагласа, оформена в последните няколко десетилетия и от сблъсъци с въоръжени групи като "Хизбула" в Ливан и палестински организации. Това се отнася и до "Хамас", която завзема Газа преди 13 години и периодично припламва напрежението между Израел и анклава, както с "Хамас", така и с "Ислямски джихад" и други групи, които заплашват еврейската държава с "унищожение" и отричат правото ѝ на съществуване. Израел настоява за разоръжаване на "Хамас", но палестинската оргнизация също подчертава правото да се пази от Израел.

В плана: Израел "ще продължи да има първостепенна отговорност за сигурността" за бъдещата - "напълно демилитаризирана " - палестинска държава. Палестинците ще имат свои вътрешни сили за сигурност, но Израел ще контролира границите и ще наблюдава всички контролно-пропускателни пунктове. "Съвет по контролно-пропускателните пунктове", съставен от трима палестинци, трима израелци и американски представител, ще надзирава тези пунктове и ще разрешава спорове.

Израел ще изпълни задълженията си по плана, ако Газа бъде върната под пълния контрол на палестинската власт или друг орган, приемлив за Израел. "Хамас" и всички останали военизирани групировки в Газа трябва да се разоръжат.

Бежанци

Проблемът: Стотици хиляди палестинци бягат или са принудени да напуснат земите си, днес част от днешен Израел, във войната около създаването на еврейската държава през 1948 г. Около 5.5 млн. души (според ООН; Палестинската автономия говори за 6 млн.), днес разпръснати в региона, смятат, че имат "право на завръщане" в бившите си владения. Израел не приема идеята с аргумента, че тя застрашава еврейския характер на държавата, тъй като палестинците биха били повече. В посочения брой влизат и потомците на избягалите.

В плана: Отхвърля се идеята за "право на завръщане или приобщаване" на палестински бежанци в Израел. На тях се предоставя избор - да живеят в Палестина, да станат граждани на държавите, в които живеят, или да бъдат абсорбирани от други държави. САЩ ще се опитат да осигурят "някаква компенсация" на бежанците. /БТА

Дневник