Скъпи британски приятели,
Страната ви току-що напусна Европейския съюз, след като 47 години живяхме заедно.
Това е резултат на суверенно решение на британския народ, изразено в референдум през юни 2016 г. - един демократичен избор, който Франция винаги е уважавала.
И все пак трябва също да ви кажа - като съюзник и още повече като приятел и истински европеец - колко дълбоко съм натъжен от тази раздяла.
Днес си мисля за милионите британци - от Англия, Шотландия, Уелс и Северна Ирландия - които продължават да се чувстват силно свързани с Европейския съюз. Мисля си за стотиците хиляди френски граждани в Обединеното кралство и британските граждани във Франция, които са разтревожени за правата и бъдещето си - уверявам ги, че ще ги защитим.
Трябва също така да ви кажа, че тази раздяла е шок за европейците.
За пръв път страна напуска Европейската общност. Великобритания я нямаше, когато през 1950 г. тази общност направи първите крачки, но ѝ дължим много, най-малкото заради историческата визия на Уинстън Чърчил. След 1973 г. европейските ни отношения може на моменти да са били бурни, но Великобритания беше централен играч в европейския проект - особено в изграждането на единния пазар - по-влиятелен, отколкото британците често си представят.
Тази раздяла трябва да бъде шок, защото в нея няма нищо тривиално.
Трябва да разберем причините за нея и да извлечем поуки. Отхвърлянето на Европа - която политически лидери в Обединеното кралство и по други страни твърде често обвиняват за проблемите в името на това да не им се налага да се занимават със собствените си грешки - е една от причините. Друга е - нека си го признаем - последиците от това, че Европа не е смятана за достатъчно ефективна, че не закриля достатъчно, че е дистанцирана от реалностите на всекидневието.
Поради това съм убеден, че Европа се нуждае от нов тласък в един свят, където има необходимост от контрол, сигурност и защита, както никога досега. Вероятно ще ми кажете, че това повече не ви интересува, не е ваш проблем? Не вярвам в това и за минута, защото Обединеното кралство няма интерес от един слаб Европейски съюз. Боря се всеки ден и ще продължа да го правя за тази обединена, суверенна и демократична Европа, чиято сила ще направи и континента ни силен.
В този смисъл знам чувството - независимо че вие си гласувахте през 2016 г. - че Франция е била "твърда" от самото начало на преговорите за Брекзит. Исках да защитя екзистенциалните принципи на начина, по който функционира Европейският съюз: съобразяване с правилата ни в единния пазар, европейско единство и стабилност в Ирландия. Това не е някаква бюрократична неотстъпчивост, а самите основи на европейската конструкция. Франция или френският народ - и мисля, че е справедливо да се каже, че и никой европейски народ - не са били движени от желание за отмъщение или наказание.
В този дух на взаимен респект и ангажираност с Европейския съюз, както и с наличието на такива силни връзки между двете ни страни трябва да погледнем към бъдещето и да изградим новите си отношения.
Британското правителство иска бързо да продължи напред и ние сме готови за това. В общия ни интерес е да дефинираме колкото се може по-близко и дълбоко партньорство в отбраната и сигурността, полицейското, екологичното, научното и културното сътрудничество.
В същото време нека бъда откровен, какъвто винаги съм бил - колко лесен ще бъде достъпът до европейския пазар ще зависи от степента, до която бъдат приети правилата на Европейския съюз. Защото не можем да позволим между нас да започне никаква вредна конкуренция.
Казано още по-директно, бих искал да започне нова глава във връзките между двете ни страни на базата на силата и уникалните ни връзки.
Тази година ще отпразнуваме 80 години от историческия призив на генерал Де Гол на 18 юни. Французите знаят какво дължат на британците, които позволиха да живее нашата Република. Ще посетя Лондон през юни, за да връча на града Почетния легион като признание за изключителния кураж на цялата страна и народ.
Десет години след Споразумението от Ланкастър хаус трябва да задълбочим нашето сътрудничество в отбрана, сигурност и разузнаване. Бих искал също с премиера Борис Джонсън да се позовем на историята в новите амбициозни и дръзки проекти, какъвто беше този за тунел под Ламанша, свързал двете ни държави.
Скъпи британски приятели, вие напускате Европейския съюз, но не напускате Европа.
Нито се откъсвате от Франция или приятелството с нейния народ.
Ламаншът никога не е успявал за раздели съдбините ни и Брекзит също няма да успее.
В 23 часа на 31 януари не си казахме "Сбогом", а едно много ранно "Добро утро!".
Текстът е от личния профил на френския президент Еманюел Макрон, разпространен в ранните часове на 1 февруари, след като Великобритания прекрати членството си в Европейския съюз след 47 години.
Дневник
Коментари
Добави коментар