Преговорите за присъединяване към Европейския съюз да могат да бъдат замразени в определени области, а в най-сериозните случаи - да бъдат спрени изцяло, а вече затворени глави да бъдат отново отворени. Това трябва да стане при всеки сериозен и продължителен застой или връщане назад в извършването на реформи и изпълнението на изискванията към държавите кандидатки, предлага Европейската комисия.

Друга възможна санкция може да бъде ползите от по-тясната интеграция, като например достъп до програми на ЕС, да бъдат спрени временно или окончателно, а обхватът и интензитетът на финансирането от ЕС да бъдат намалени.

Другите промени, които Брюксел предлага, са:

За да насърчи извършването на трудни реформи, Еврокомисията ще посочи по-ясно определени условия за постигането на напредък от кандидатите и ще определи ясни и осезаеми стимули от пряк интерес за гражданите.

Стимулите могат да включват ускорена интеграция и поетапно участие в отделни политики, пазара и програми на ЕС, като гарантира равни условия, както и увеличено финансиране и инвестиции. Колкото повече кандидатите напредват в реформите, толкова повече ще напредват в този процес.

Комисията предлага преговорните глави да се групират в шест тематични клъстера:

- основни теми;

- вътрешен пазар;

- конкурентоспособност и приобщаващ растеж;

- "зелена" програма и устойчива свързаност;

- ресурси, селско стопанство и сближаване;

- външни отношения.

Преговорите по всеки клъстър ще започват заедно (след като бъдат изпълнени критериите за отваряне), а не за всяка глава поотделно. Преговорите по основните теми ще започнат в самото начало на процеса и ще приключат последни, а напредъкът по тях ще предопределя цялостното темпо на преговорите. Времевата рамка между отварянето на клъстера и затварянето на отделните глави следва да бъде ограничена, за предпочитане в рамките на една година, като ще зависи изцяло от напредъка на реформите.

Комисията предлага още да се увеличат възможностите за политически диалог и диалог по политиките на високо равнище, като се организират редовни срещи на върха между ЕС и Западните Балкани и се засилят контактите на министерско равнище. Освен това държавите членки следва да участват по-систематично в мониторинга и прегледа на процеса.

Процесът на присъединяване трябва да се основава на взаимно доверие и ясни ангажименти от страна на Европейския съюз и Западните Балкани, се посочва още в съобщението от ЕК.

За да се засили надеждността е необходим още по-силен акцент върху основните реформи, като се започне от върховенството на закона, функционирането на демократичните институции и публичната администрация и икономиката на страните кандидатки. Когато партньорските страни изпълнят обективните критерии, държавите членки ще се съгласят да преминат към следващия етап от процеса, като се придържат към основан на заслугите подход.

Комисарят по въпросите на съседството и разширяването Оливер Вархеи заяви: "Разширяването на Европейския съюз към Западните Балкани е основен приоритет за Комисията". По думите му "Комисията твърдо поддържа препоръките си за започване на преговори за присъединяване със Северна Македония и Албания и скоро ще предостави актуална информация за напредъка на тези две държави"

В подготовка на срещата на върха между ЕС и Западните Балкани в Загреб през май, Комисията ще представи план за икономическо и инвестиционно развитие на региона, допълни еврокомисарят.

"Макар да укрепваме и подобряваме процеса, целта продължава да бъде присъединяването и пълноправното членство в ЕС", каза още той.

През октомври френският президент Еманюел Макрон блокира започването на преговори със Северна Македония и (заедно с Холандия и Дания) Албания. Еврокомисията се надява да убеди Франция да се откаже от възраженията си преди срещата в Загреб с балканските държави през месец май, отбелязва "Ройтерс".

През ноември Франция предложи промени, които биха позволили на лидерите на държавите членки да имат в по-голяма степен думата за разширяването, Париж казва, че в дългосрочен план подкрепя приемането на страните от Балканите.

Дневник