Парламентът ограничи възрастта за заемане на ръководна длъжност във висшите училища до 65 години с приетите днес на второ четене промени в Закона за висшето образование.

Според текстовете на ръководна длъжност в университетите да не могат да се избират лица, които към датата на избора са навършили 65-годишна възраст. Мандатът обаче на ректор, директор на департамент, филиал и колеж, ръководител на катедра и техните заместници няма да се прекратява предсрочно при навършване на 65 г.

Тези, които вече са навършили възрастта при влизането в сила на промените в закона, ще довършват мандата си в зависимост от условията, при които са били избрани. Тоест, ако в правилника на съответното висше училище е записано, че мандатът се прекратява с навършването на възрастта, това ще става, ако той предвижда ръководителят да довърши мандата си, няма да има пречка за това.

Депутатите решиха днес окончателно, че Националната карта на висшето образование ще бъде приемана от Министерски съвет вместо от Народното събрание. С катрата ще се определя профилната и териториалната структура на висшето образование в страната по професионални направления и специалности от регулираните професии и ще бъде изготвена по предложение на министъра на образованието и в съгласуване с националните работодателски и синдикални организации.

По време на дискусиите министърът на образованието Красимир Вълчев каза, че в последните трийсет години е налице един краен модел на академично самоуправление, което е довело и до самостоятелни стратегии, в това число и профилно развитие на висшите училища. Той отбеляза, че така например са открити 14 нови университета. "Този модел не беше вкаран в обща рамка. Доведе до избуяване на предлагането на висше образование в социалните, правни и стопански науки", коментира той.

Вълчев посочи, че картата няма да върне профилната структура изцяло към държавното планиране, а по-скоро ще бъде рамка за това да не се откриват повече центрове на висше образование, да не полагат висшите училища усилия за откриването на нови и нови изнесени структури. По думите му картата ще бъде и сигнал за Националната агенция за оценяване и акредитация въобще да не разглежда проекти.

Председатялят на парламентарната комисия по обеазованието Милена Дамянова (ГЕРБ) обясни, че решението картата да се приеме от Министерския съвет ще гарантира гъвкавост и защита от лобистки интереси. По думите й ако тя би се приемала от Народното събрание, това би се превърнало в опит да се придаде академичен облик на определени региони.

Дневник