Лидерите на Европейския съюз се събират днес в Брюксел в пореден опит да постигнат съгласие за седемгодишния бюджет на съюза. Темата за Многогодишната финансова рамка (МФР) е конфликтна не само за националните правителства - дори те се споразумеят, ще трябва да търсят одобрението на Европарламента. Евродепутатите обаче са готови да наложат вето на бюджета, ако той не изпълни исканията им за повече финансиране в някои пера.

"Всяко отлагане може да създаде сериозни практически и политически проблеми и да застраши продължаването на изпълняваните в момента програми и политики, както и стартирането на нови такива. Напълно съзнавам, че тези преговори са сред най-трудните, пред които трябва да се изправим", написа председателят на Съвета на ЕС Шарл Мишел в поканата си към премиерите и президентите на ЕС-27.

За да балансира липсата от Брекзит в касите на ЕС (между 10 и 12 милиарда евро годишно) с новите приоритети, Мишел предложи МФР на стойност 1.094 милиарда евро (1.074% от БВП на ЕС). Това число е твърде голямо за Австрия, Холандия, Швеция и Дания, но твърде малко за Европейския парламент, както и за 17-те страни, "приятели на кохезията". Между двете крайности голяма група държави са недоволни от големите съкращения, включени в предложението на Мишел за Общата селскостопанска политика (13.9% по-малко в сравнение със сегашната МФР без Великобритания) и кохезията (12% по-малко).

Разпределението, собствени ресурси, върховенство на закона

Ключовото в новия бюджет е разпределението - по-малко развитите региони (тези с БВП на глава от населението по-ниско от 75% от средното за съюза) ще получат повече финансиране, докато по-развитите (тези с БВП на глава от населението над 100% от средното ще загубят 7 млрд. евро, отбелязва Euractiv.

Предложенията на Мишел включват и обвързване на еврофондовете с върховенството на закона - условие, което досега не съществуваше и на което Европарламентът също държи. То би създало проблеми на поне две държави, срещу които сега се водят процедури по такива казуси - Унгария и Полша. Конкретната формулировка обаче бе критикувана, че реално отслабва съществуващия механизъм.

Според нея Европейската комисия ще трябва да направи препоръки за справяне с такива проблеми, а Съветът на ЕС ще трябва да реши с мнозинство дали да ги подкрепи. Това е промяна в сравнение с по-ранно предложение, според което мнозинство от европейски държави би било необходимо, за да спре предложението на Комисията.

По друга спорна тема - собствените ресурси на ЕС (тоест доходите на съюза, които не идват като вноски от държавите-членки), Мишел предлага нови приходи да идват от данък върху пластмасата и системата за търговия с емисии на парникови газове. Той отваря вратата и за обсъждане на въвеждане на дигитален данък или данък върху финансовите транзакции.

Какво казва Европарламентът

"Това предложение противоречи на амбициите в три приоритета, които държавите-членки - а не парламентът - поставиха в центъра на визията си: климат, цифровизация и геополитическо измерение.", коментира председателят на ЕП Давид Сасоли. "Това предложение създава опасността Европа да изостане не само от собствените си цели, а и от други актьори на международната сцена като Китай и САЩ".

"Тези, които се фокусират върху въпроса: "Колко давам и колко ще си получа обратно", изцяло пропускат смисъла", коментира председателят на бюджетната комисия на ЕП Йохан ван Овертвелд, който ръководи преговорите от страна на институция. "Ползите от участието в единния пазар и в европейския политически проект надделяват над цената на вноската в бюджета."

"Ние сме "за" бързо споразумение за МФР. Но не на всяка цена", уточнява той. "Призовавам държавните лидери да не сключват споразумение на базата на предложение, което напълно пренебрегва позицията на парламента и ще попречи на съюза да постигне целите си. На парламента ще се наложи да го отхвърли."

Времето освен това също притиска преговарящите. За да влезе рамката в сила от 1 януари 2021 г., споразумение трябва да има най-късно преди лятото, за да може повече от 40 регулации да бъдат финализирани, обясни пред журналисти в Страсбург евродепутатът Ян Олбрихт, който също е част от преговорния екип. "Не мисля, че срещата идната седмица ще даде финално спораузмение, но вероятно ще бъде първото позитивно частично споразумение".

Дневник