Президентът на Франция Еманюел Макрон ще постави защитата на Общата селскостопанска политика (ОСП) на ЕС начело на приоритетите си на днешната среща на върха за бъдещия многогодишен бюджет на евросъюза. Това съобщи Елсисейският дворец, цитиран от "Франс прес".

ОСП е основен и абсолютен приоритет, потвърди френското президентство в навечерието на среща на върха в Брюксел, която се очертава да бъде трудна. Основен приоритет за Париж ще е да се пристъпи към необходимата преоценка на Общата селскостопанска политика в следващия бюджет 2021-2027 година.

За момента това не е така, тъй като в проектобюджета на председателя на Европейския съвет Шарл Мишел средствата за ОСП са по-малко спрямо отделените в периода, който приключва през 2020 година. Изправен пред критиките на някои страни, Мишел наскоро малко увеличи бюджетите за ОСП и за кохезионната политика. Средствата за тези две области обаче остават с 80 милиарда евро по-малко.

За това намаление настояват четири страни (Дания, Нидерландия, Австрия и Швеция), които призовават за нови приоритети, за да се ограничат националните вноски до 1 процент от европейския брутен национален доход.

Франция далеч не е единствената страна, тъй като още около 20 страни са изразили привързаността си към ОСП, уверява Елисейският дворец.

ОСП е политически чувствителна тема за Еманюел Макрон, който ще открие в събота Селскостопанското изложение в Париж в контекста на криза в идентичността на селскостопанския сектор.

Меркел очаква трудни преговори

Германският канцлер Ангела Меркел прогнозира много трудни преговори за определяне на бюджета на ЕС за идните седем години при извънредната среща на върха, която започва днес, предаде "Франс прес".

Според нас притесненията ни не са взети достатъчно под внимание в много отношения и затова очаквам много трудни и сложни преговори, каза Меркел пред репортери в Берлин на пресконференция с финландския премиер Санна Марин.

Германия и Финландия са част от групата северноевропейски страни, които внасят повече средства в европейския бюджет, отколкото получават. Те са известни като нетни донори.

Тези държави искат разходите в бюджета да бъдат ограничени до около един процент от брутния национален доход на ЕС, а Европейският парламент предвижда разходи от 1.3 на сто от БНД.

Дори ако останем на същото равнище на вноски, а именно един процент от БНД, това ще означава Германия да плаща 10 милиарда евро повече годишно заради инфлацията и Брекзит, каза Меркел.

Франция и още около 15 държави членки искат да бъде сложен край на системата на отстъпки, от която се ползват пет държави - Германия, Дания, Нидерландия, Австрия и Швеция, за да намалят собствените си вноски в бюджета.

Меркел заяви вчера, че Германия е против намаляването на отстъпката, допълва "Ройтерс".

Страните от Южна, Централна и Източна Европа се опасяват, че това може да означава намаляване на традиционното разпределение на средства, например чрез мерки като подкрепата за селското стопанство.

Вноската на Германия, най-голямата икономика в Европа, възлиза на около една пета от бюджета на ЕС, като този дял се очаква да нарасне до 25 процента в новия бюджет за идните седем години. /БТА

Дневник