Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС) заяви на своята страница, че е използвала данни отпреди 2014 г. за задължителните регулярни изследвания и доклади към Брюксел за състоянието на зоните от "Натура" за периода 2014 - 2019 г. С това институцията, отговорна за докладите към Европейската комисия, отговори на Института по биоразнообразие на Българската академия на науките (БАН), който преди седмица прие становище, че докладването от 2019 г. (променено през януари 2020 г. под натиск) стъпва върху стари и "съчинени" данни.

Преди седмица и природозащитници сигнализираха за пореден път (след предходни години - виж тук и тук), че подадените доклади не стъпват на необходимите актуални данни и са манипулирани, като включително са подменени между октомври 2019 г. и януари 2020 г. Неверните интерпретации без данни в докладите към Брюксел предполагат и бъдещи мерки - и липсата им - за опазване на природата в България, които не отговарят на реалното ѝ състояние и нужди, изтъква анализът.

В изявлението си от днес правителствената агенция, която е звено към Министерството на околната среда и водите (МОСВ), разяснява също, че не е успяла да организира научни изследвания за периода 2014 - 2019 г., но ги провежда в момента. Така европейското финансиране за докладването през 2019 г. всъщност ще бъде използвано за докладването през 2025 г.

Стари данни, но дори и не за "Натура"

Изпълнителната агенция по околна среда цитира използването в доклада си към еврокомисията от 2019 г. (2020 г.) на събрани данни след 2014 г. и разяснява, че те са събрани по проект по ОПОС 2007 - 2013 г. DIR-5113024-1-48 "Теренни проучвания на разпространение на видове/оценка на състоянието на видове и хабитати на територията на цялата страна - І фаза". Този проект обаче има само един сезон теренна работа през 2013-2014 г. и само за тестване на методики, не за набиране на данни, като е тествал единични видове и то не само тези, защитени от "Натура 2000", разясниха за "Дневник" учени от БАН.

Проектът е тествал методиките по единични видове, някои от които национално приоритетни, а не видове от "Натура 2000". За пилотно тестваните видове е имало по ден работа - в една зона в "Натура 2000" и в територии извън. Не са набирани целенасочено данни, а е проверявано дали определени методи на наблюдение и запис са подходящи за теренна работа. Освен това цитираният проект тества методики в местообитания в цялата страна за видове, много от които не са обект на защита от "Натура 2000". Още в докладите на учените от проекта е било изтъкнато, че целта е тестване на методики и направените наблюдения не могат да бъдат ползвани за мониторинг, защото малкият брой единични данни на ниво територия за мониторинг са нерепрезентативни.

При всички случаи, допълват източниците на "Дневник" от БАН, дори ИАОС да иска да ползва пилотните тестове за методиките вместо данни от ежегоден мониторинг, цитираният проект има само един сезон на тестване през 2014 г. - а именно през 2014 г. е подаден и предишният национален доклад към Брюксел. Тоест, ако ИАОС се позовава на данните от днешното си становище, то след последния доклад към Европейската комисия Изпълнителната агенция не е организирала теренни изследвания. Цитирайки изследването за тестване на методики за видове извън "Натура 2000" като свой източник за докладването, ИАОС всъщност заявява, че не са проведени изискваните от еврокомисията регулярни наблюдения на приоритетните за общността видове и местообитания, допълват учените.

ИАОС допълва също, че има "регулярен мониторинг в рамките на НСМСБР", но не дава информация какво включва тази формулировка за мониторинга на "Натура 2000", при положение че Националната система не организира регулярни теренни проучвания за европейските защитени зони и приема данни, генерирани спорадично по различни поводи на национално ниво без систематична методика.

Неизпълнение на европейска директива

Не е ясно защо ИАОС приема, че докладването от 2019 г. (2020 г.) може да бъде валидно, при положение че в днешното си становище заявява, че не разполага с набрана информация от мониторинг на състоянието на видовете и местообитанията от "Натура 2000" след 2014 г. Природозащитната Директива за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна ясно поставя изисквания докладването за "Натура 2000" на всеки 6 години (чл. 17) да стъпва на данни, които да бъдат набирани чрез регулярен мониторинг (чл. 11), за който от страните членки са задължени да извършват "необходимото изследване и научната работа" (чл. 18).

Според цитираните от ИАОС ползвани данни обаче в България през периода 2014 - 2020 г. липсва не само "регулярен", но и какъвто и да било теренен мониторинг и научна работа, въпреки сключените договори с отпуснати пари от Европейския съюз за това. Повече за обществените поръчки за "Натура 2000" можете да прочетете тук.

Категоричната позиция на ИБЕИ-БАН от миналата седмица е безпрецедентна от страна на научната общност по темата с управленските доклади за "Натура 2000". ИБЕИ-БАН беше част от реакцията срещу планираните през 2019 г. промени в Закона за биологичното разнообразие, когато специализираната научната общност се обяви единодушно срещу опита на МОСВ да отслаби защитата на "Натура 2000", но досега институтът не беше критикувал проблемите в процедурите на докладването.

През 2018 г. директорът на Националния природонаучен музей към БАН проф. Николай Спасов също се обяви за нуждата да се коригира мониторингът на "Натура 2000", така че да се осигурят реални научни изследвания и актуални данни, които да залегнат в докладите към Европейската комисия и в националното управление на околната среда.

Дневник