Българската национална телевизия (БНТ) да получава пари от кабелните оператори за излъчването си; партийните телевизии да бъдат забранени; да се обособи обществен фонд, с който частни медии да поемат част от "непопулярните", но задължителни функции на обществените; мандатите на генералните директори на БНТ и Българското национално радио (БНР) да станат петгодишни, а управителните съвети да си тръгват заедно с тях.

Това са една малка част от предложенията на експертната група, която бе сформирана по инициатива на председателя на Комисията по култура и медии в парламента Вежди Рашидов. Тя трябваше да излезе с предложения за изменения в Закона за радиото и телевизията (ЗРТ), които да бъдат разгледани заедно с предложенията на Министерство на културата, които предстои да бъдат оповестени.

В "групата Рашидов" бяха включени представители на БНТ, БНР, Съюз на българските национални електронни медии, експерти по медийно право, Съюз на българските журналисти, Асоциацията на българските радио и телевизионни оператори (АБРО), "Нова броудкастинг груп", "bTV Медиа Груп", ТВ "Европа", Съветът за електронни медии (СЕМ), Валерий Тодоров – медиен експерт и журналист и бивш директор на БНР, Българска асоциация на комуникационните агенции, Българската асоциация на кабелните и комуникационни оператори.

Експертната група заседава в сградата на БНТ в периода 21 ноември - 23 декември м.г. и сега внесе доклада си в парламентарната комисия. Клуб Z разполага с копие на предложените текстове.
А кабелните оператори?

Предложенията са формирани в няколко групи, като една от основните касае проблема с финансирането на обществените медии. Както е известно, и БНТ и БНР започнаха годината с дефицити, трупани назад в годините, като при телевизията задълженията приближават като стойност държавната субсидия. От доклад на Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ) стана ясно, че това са основно задължения към НУРТС за разпространение, както и задължения по множество спортни договори и за филмопроизводство.

    „Към настоящия момент не е налице адекватно финансиране на разписаните по закон задължения на обществените медии, които реално могат да бъдат остойностени на база на трайно установената в годините практика за разходите за производство. Изводът е, че средствата са недостатъчни“, се посочва в становището на експертната група, като се уточнява, че става въпрос за недостиг от около 30 милиона лева.

От експертната група предлагат няколко механизма за справяне с проблема.

    „БНТ предоставя безплатно сигнал на кабелните оператори. Те получават средства от таксите, заплатени от потребителите, предлагайки им включително и програмите на БНТ. БНТ трябва да получава пари от кабелните оператори“, е един от вариантите, описани в доклада до депутатите.

Некомерсиални предавания

Може да се мисли за обществен фонд, който освен да финансира обществените медии, да финансира и обществени функции на частните медии (некомерсиални и много таргетирани предавания, например), предлагат още оттам. Сега само на БНТ е вменена такава функция – затова телевизията има многообразие от предавания като такива за религия, земеделски производители, детска аудитория и пр. Подобна идея имаха и от БСП – на проектен принцип медии (в началото само радиа) да кандидатстват за финансиране срещу задължението да излъчват българска музика, например. Тя обаче не бе възприета от медийната комисия в парламента.

Експертите предлагат още да бъде „вменено“ на кабелните оператори да разпространяват телевизиите, които отговарят на определени изисквания по закон, независимо дали са обществената или и частни. В доклада обаче не се споменава какво се включва във въпросните „определени изисквания“. Споменават се само предполагаемите ефекти от една такава мярка: „ще носят приход и за БНТ, ще се осигури дългосрочно съществуване и на частните телевизии при тази динамика на рекламния пазар, ще се придаде обществен характер на финансирането на обществените медии и ще се създаде устойчив модел“.

Абсолютно неадекватен критерий

    „Таксите за разпространение на програмите на БНТ и БНР трябва да се извадят извън бюджета им, защото там се образуват най-кризисните задължения. Друг вариант е да се фиксират всяка година в бюджета“, посочва още експертната група.

Както Клуб Z писа, генералният директор на обществената телевизия Емил Кошлуков вече е направил постъпки към финансовото министерство за „откачане“ на по-малко гледаемите БНТ2 и БНТ3 от мултиплексите. Според сметките на Кошлуков това би спестило 5-6 милиона лева. Публична тайна е, че средства за погасяване на задълженията към НУРТС често се отпускат по различно време през годината с постановления на Министерския съвет – т.е. ад хок – не са предвидени със Закона за държавния бюджет. По информация на Клуб Z от финансовото ведомство гледат благосклонно на тази идея. Тя обаче също трябва да мине през изменение в закона, защото сега на телевизията е вменено да разпространява чрез мултиплексите всичките си програми.

    „Определянето на норматив за час програма е абсолютно неадекватен критерий за финансиране, тъй като той се формира чисто математически: определя се обща сума, която се разделя на часовете програма“, посочват друг проблем от експертната група.

Според тях „този норматив не съответства на реалната себестойност на различни категории предавания и по-специално на такива, които категорично са обществените задължения на медията и сочат драстични разлики с определения норматив на час програма.“

Експертната група смята още, че може да бъде въведена допълнителна регулация във връзка със закупуването на програми и филми, както и да бъдат преразгледани условията за външни продукции в БНТ и БНР. В доклада се говори още за „въвеждане на някои ограничения за скъпоструващи продукции и спортни събития, дори да отпадане скъпият комерсиален спорт“. Последното е по повод именно договорите за излъчване най-вече на футболни първенства, които са отворили допълнително дупка в бюджета на БНТ.

Чететe още в Клуб Z