Новият механизъм, с който Европейската комисия ще следи върховенството на закона във всички държави членки, ще бъде факт през есента, но ясни предизвикателства пред него ще са критериите, по които ще се оценяват страните, както и санкциите, които ще се налагат при нарушения. Това обобщиха участници в конференцията "Намеренията на Европейската комисия за общ правосъден механизъм и кризата с върховенството на правото в Източна Европа", организирана в София от евродепутата Радан Кънев и "EurActiv България".

ЕС не разполага с инструменти

Роберта Мецола, евродепутат от Европейската народна партия и член на Комисията по граждански свободи,
правосъдие и вътрешни работи в ЕП, заяви във видеообръщение: "Свидетели сме на много примери на хора, очакващи от институциите на съюза да гарантират върховенството на закона, което им е било обещано, когато са станали членове на ЕС, но биват отхвърлени поради липсата на инструменти, мандат или политическа полза."

Ако това не се подкрепи, по думите ѝ "не трябва да се изненадваме, когато хората спрат да гледат към Европа за решения".

"Създадохме Европол, ОЛАФ и още други, но те зависят от желанието за действие на националните власти. Не сме предвидили какво ще се случи, ако националните власти откажат да действат по ясни доказателства за корупция или ако всъщност са пленени от правителството. ЕС не трябва да е безпомощен в тази ситуация. Непочтените политици го знаят и затова им се разминава. Не става въпрос само за правилните закони, а за това да се прилагат", подчерта Мецола.

Според нея ЕС няма нужния механизъм, за да се справи с проблемите на гражданите на съюза.

"Искаме да създадем механизъм, който да защитава демокрацията, върховенството на закона и основните права на всички граждани на ЕС. Той ще бъде под формата на годишна оценка, с прецизни препоръки, насоки и в крайна сметка - дори санкции. Това не е нова идея. Вече имаме сигурно мнозинство в настоящия Европейски парламент. Но е идея, за която са нужни още усилия", допълни евродепутатът, като подчерта, че "не сме заинтересовани в това да преследваме определена страна. Искаме да променим цялата система. Ще премахнем възможността за съмнение, че тези действия имат политически мотив."

Какви ще са критериите

Ерик Морис, ръководител на фондация "Робер Шуман" в Брюксел, обясни, че ситуацията е следната - ЕС е организация, в която независимите държави избират да спазват общите правила. Когато една страна се присъедини към ЕС, тя обещава, че ще спазва тези правила и ценности. Когато се гласува договорът за присъединяване, конституцията на новата страна членка трябва да спазва всички тези нови европейски правила.

В последните 20 години нямахме един механизъм, който да разглежда проблемите с прилагането на върховенството на закона и се използва чл. 7 от Договора на ЕС (той е задействан срещу Полша и Унгария - бел. ред.). Има и две изключения, България и Румъния - те са подложени на проверки от механизма за сътрудничество и проверка, допълни Морис, като обясни, че това е така, защото някои страни вярваха, че колкото и да беше важно да ги приемем, да, те наистина възприемат всички европейски правила, все пак в двете имаше проблеми с върховенството на закона.

"След 13 г. той все още е реалност и няма да го прекратим. Ако погледнем последния доклад за България от есента, ЕК казва, че България посреща очакванията, свързани със съдебната система, но още са необходими сериозни мерки, за да може тези обещания към ЕК да станат и част от законодателството, Комисията не е доволна от ситуацията в момента и затова механизмът ще продължи. ЕК още очаква от България да въведе мерките, които е обещала", допълни Морис.

Той отбеляза, че според ЕК има нужда да се систематизира начинът, по който се разглежда върховенството на закона и спазването на този принцип, начин, по който да се оценява ситуацията и да може да се отговори на обвиненията към ЕК, че използва политически мерки.

Затова трябва да има единни критерии, единни цели и по този начин да се докладва за всички държави. Тази стратегия предвижда публикуването на годишен доклад за върховенството на закона. Освен това става въпрос и за санкции или поне някакъв вид мерки, които да принудят държавите да променят ситуацията, когато виждаме, че реформите вървят в обратната посока или ситуация, каквато виждаме в България, уточни Морис, като допълни, че намеренията са механизмът да се въведе след лятото на тази година.

Той смята, че най-важният елемент в нещо ще е този годишен доклад. "Това, което е важно, е да определим кои са критериите за оценка на ситуацията с върховенството на закона в държавите членки. Говорихме за индекса, който се ползва всяка година - за продължителност на съдебните процеси, достъп на гражданите до съдебната система, колко време отнема да се стигне до присъди. Няма обаче механизъм, по който да можем да поощрим държавите да подобрят ситуацията. Идеята е да ползваме критерии като тези, но може би и по-конкретни и по-широкообхватни."

Морис обясни, че според ЕК върховенството на закона е ситуацията, в която държавната администрация спазва закона, европейските ценности, човешките права и има независима система, която може да гарантира спазването на тези принципи.

Критериите в новия механизъм ще са прозрачност в парламента, отговорност на публичната администрация, начинът, по който законите се прилагат, дали гражданското общество е защитено от една независима съдебна система, ефективна ли е борбата срещу корупцията, има ли политическа воля за такава борба, как се организират изборите и каква е медийната среда.

По думите му важно предизвикателство ще е наличието на тези обективни критерии, които да отговорят на критиките, че ЕК действа по политически принципи и мотиви. "Много е важно да кажем, че ако използваме еднакви критерии за всички държави, ще знаем кой къде е и няма да можем да говорим за една държава или една част от Европа, която има проблеми. (...) Главната цел няма да е да сочи към отделни държави членки, а да дефинира въпроса какво правим с тази информация и как използваме политически механизми, за да поощрим държавите да работят, какви санкции можем да използваме, за да насърчим реформи."

"Повечето държави се стремят да спазват дефицит 3%, свързан с икономическите ни и фискални цели за развитие. Как да имаме същия консенсус, свързан с правовата държава? Това е въпрос, свързан най-вече с желанието на политиците и със санкции, които да се използват по ясен начин към държавите, които трябва да отбележат напредък", допълни Морис.

България - проблемът не е в нормативната регулация, а в манталитета

Янаки Стоилов, ръководител на катедра "Теория и история на държавата и правото", Юридически факултет на Софийския университет, припомни, че през изминалите години имаше няколко промени в главата в конституцията, посветена на съдебната власт, които той смята, че не са довели до съществени изменения и една от причините е, че се фокусира много внимание върху нормативния аспект, а не върху реалната среда, в която се развива съдебната система

ЕС прави опит върховенството на принципа за свобода на движение на стоки, хора и капитали да се съчетае с този за върховенството на правото, това значи, че който иска да ползва финансови облаги от еврочленството, трябва да зачита определени правни стандарти, смята Стоилов, според когото с течение на времето обхватът на понятието върховенство на правото се разширява, а всяко нещо, което не може да се измери правилно, не може да се оценява точно.

Правото е напът да се превърне във фетиш, има две опасности - да говорим твърде общо за него или да го сведем до набор от подробни инструкции които намаляват критичния му потенциал, допълни той.

Според Стоилов има две условия за съществуването му - гражданите да бъдат равно третирани от закона, да има реално разделение на властите с независимо правосъдие, а днес в много страни по света и двете условия са поставени на изпитание заради неимоверно високата концентрация на богатство, която води до концентрация на власт.

По думите му общият европейски механизъм за върховенство на правото включва два компонента - ясно формулиране на изискванията към организацията и органите на всяка държава и дали водещата роля ще е на ЕК, или ще се търси споделяне на тази оценка със Съвета на ЕС и към нея ще се приобщят самите държави членки.

Стоилов смята, че механизмът за България и Румъния не е бил ефективен.

В голяма степен в България според него проблемът не е в нормативната регулация, а в манталитета на политиците и магистратите трябва да има по-ясно разграничение между политическата власт на парламента и правителството, от една страна, и съдебната власт като независима юридическа власт.

Какво е ЕС за хората

Пьотр Качински, полски анализатор, отбеляза, че ЕС е един сбор от закони и от ценности. "Ние вероятно се съгласяваме с това и може би е доста очевидно нещо сред експертите, но ако говорим с хората на улицата, би ми било интересно да знам дали такова е мнението на обикновените хора в България. В Полша ще ви кажат, че ЕС е икономически съюз, един източник на приходи, а не съюз на закони и принципи. Тази перспектива е много погрешна. Ясно е, че в такава ситуация е въпрос на време да има политици, които ще използват тези виждания на гражданите. Това се случва и в Полша, в Унгария, Турция, Русия. Опитите на определени политици да монополизират властта подкопава независимостта на отделните институции."

По думите на Качински в момента няма законодателна база, върху която ЕС да може да регулира въпроса за върховенството на закона и ако сега Полша опита да кандидатства за еврочленство, вероятно няма да се справи с тази задача.

Той припомни, че в момента съдии в Полша трябва да отговарят за съдебни решения, които са взимали преди, които не съответстват на желанието на правителството и биват съдени заради професионалната си дейност, а в същото време полското правителство оправдава действията си с различни примери от Западна Европа.

"Това, което се случва с новия инструмент, е революция, която може да промени начина, по който се организират европейските институции, и ако всичко върви по план, те ще са много по-добре подготвени да се справят с проблемите на бъдещето", смята анализаторът.

Препятствията

Ерик Морис вижда две препятствия пред новия проект - опасността от това държавите членки да кажат "ами има проблеми във всички, не сме само ние", а второто е да не можем да се справим с различната степен на проблемите в различните страни. Проблемът би бил да се направи обективна оценка и да се каже ясно - това, че има проблем в друга държава членка, не значи, че можем да не работим за решаване на проблема в собствената си страна.

Пьотр Качински коментира, че полското правителство много обича да си играе с релативизма и даде пример: "Когато бе прието последното решение на Съда на ЕС в края на миналата година - че Испания не изпълнява решението на Съда на ЕС, и в Полша проправителствени медии започнаха да сочат Испания я с пръст и да твърдят - Испания не изпълнява решението на Съда на ЕС, защо и ние трябва да го изпълняваме."

Санкциите

Ерик Морис уточни, че докладът ще се подготвя от ЕК, ще се интегрира опитът и информацията от различни институции, но ЕК ще има водеща роля.

Той припомни, че в предложението за многогодишна финансова рамка на ЕС за 2021 - 2027 г. се говори за поставяне на условия пред държавите членки, не се поменава върховенството на закона, но се споменава нуждата от система, която да гарантира, че европейските средства се разходват по начин, който се контролира, и че ако има нарушения, ще може престъпленията да се разследват и да се търси отговорност

Пьотр Качински заяви, че що се отнася до новата многогодишна финансова (МФР) рамка, тук наистина става въпрос за това как да се налагат санкциите, без наказаните да бъдат данъкоплатците.

Ерик Морис даде пример за друг проблем, като припомни, че според ОЛАФ роднина на унгарския премиер Виктор Орбан е замесен в злоупотреба с еврофондове, но ОЛАФ не можеше да направи нищо, защото националните власти трябваше да разследват роднината на Орбан и "тук идва въпросът какво правим, ако юрисдикцията не е на европейско, а е на национално ниво". В Чехия човекът, заподозрян за злоупотреба със средства, е премиерът.

Морис обобщи условието в МФР - "ако се спре финансирането към определена държава членка, това ще навреди на гражданите, на развитието на държавата, но ако така тя може да се поощри за реформи и за по-ефективна борба с корупцията, Брюксел разглежда това като един по-ефективен метод".

В отговор на въпрос от публиката Янаки Стоилов изрази мнение, че трябва да се създаде специален механизъм за свободата на медиите, а не това да се пъхне просто в темата за върховенството на правото.

Повсеместни проблеми

"Няма универсални институции на правовата държава. Но има универсални принципи - разделение на властите, независимост на правосъдието, взаимен контрол и отговорност на институциите. Тези, които злоупотребяват с властта, често използват липсата на универсален конституционен модел за своя защита. Но те не могат да прикрият липсата на гаранции за общите принципи и тяхното нарушаване", каза Радан Кънев във видеообръщение, тъй като е в доброволна карантина заради скорошно пътуване до Италия.

Безспорен факт е кризата на правовата държава в рамките на ЕС, и особено в новите страни членки, смята евродепутатът. "Тенденциите за отстъпление от реформите и дори "реформи" с обратен знак, засилена политическа намеса в правосъдието, ограничаване на свободата на словото и институционален чадър над корупцията са повсеместни", допълни той.

Те нямат партиен цвят или установен модел и проблемите могат да варират от пълна институционална безотговорност на прокуратурата, какъвто е българският случай, до абсолютно подчинение на държавното обвинение от страна на изпълнителната власт в Полша, допълни евродепутатът.

Според него унифицирането на конституционните модели на държавите членки не е решение, а това, от което имаме нужда, е наднационална, съюзна гаранция, че универсалните принципи, заложени в различните модели, се спазват. Гаранция, скрепена с ясни и конкретни санкции при нарушение на тези универсални принципи.

Очевидно е, че нещата не са наред, когато прокуратурата открито заявява, че ще се занимава с медийни кампании, а не с досъдебни производства, нещо, което е случва пред очите ни в България, каза още Кънев.

Дневник