До 6 въпроса е сведено искането на главния прокурор Иван Гешев до Конституционния съд да тълкува член 103 от конституцията, след като съдът му е дал възможност и указал да прецизира питането си. КС прие днес да отговори и на шестте въпроса, допускайки за разглеждане по същество искането на Гешев за тълкуване на основния закон.

Определението за допусимост е прието с 9 гласа "за" и 3 особени мнения (против) - на съдиите Надежда Джелепова, Павлина Панова и Атанас Семов. До късния следобед особените мнения не бяха качени на сайта на КС.

Първите три въпроса се отнасят до първите три алинеи на член 103, които посочват, че президентът и вицепрезидентът носят отговорност само за държавна измяна и нарушение на конституцията при изпълнение на правомощията си, като обвиненията се повдигат от парламента и се представят на Конституционния съд, който решава.

Вторите три въпроса искат тълкуване на последната алинея 4 на член 103, която гласи, че срещу президента и вицепрезидента не може да се възбужда (образува) наказателно преследване и те не можат да бъдат задържани под стража.

И така, КС ще отговори на следните въпроси на главния прокурор:

1. Припокрива ли се по съдържание понятието "държавна измяна", използвано в чл. 103, ал. 1 от конституцията, с престъпленията, визирани в Глава първа "Престъпления против Републиката", Раздел I "Измяна" от Особената част на Наказателния кодекс?

2. Каква е разликата между използваните в чл. 103, ал. 1 от конституцията понятия "държавна измяна" и "нарушение на конституцията" като основания за ангажиране на отговорността на президента и вицепрезидента за действия, извършени при изпълнение на техните функции?

3. Понятията "държавна измяна" и "нарушение на конституцията", използвани в чл. 103, ал. 1 от конституцията, включват ли в съдържанието си и извършване на престъпления извън съставите на Глава първа "Престъпления против Републиката "от Наказателния кодекс?

4. Изразът "не може да бъде възбудено наказателно преследване", използван в чл. 103, ал. 4 от конституцията, ограничава ли се само до действия с процесуален характер?

5. Изразът "не може да бъде възбудено наказателно преследване", използван в чл. 103, ал. 4 от конституцията, включва ли забрана да бъде образувано наказателно производство, когато се открият данни за евентуална престъпна дейност на президента и вицепрезидента?

6. Изразът "не може да бъде възбудено наказателно преследване", използван в чл. 103, ал. 4 от конституцията, означава ли забрана за извършване на действия с процесуален характер по вече образувано наказателно производство, по което се разкрият данни за престъпна дейност на президента или вицепрезидента? "

Още преди КС да излезе с днешното определение за допустимст, мнозина юристи се питаха риторично кое не е ясно в алинея 4, та трябва да бъде тълкувана, след като в нея изрично е подчертано, че президентът не може да бъде задържан и срещу него не може да бъде образувано наказателно производство.

От въпрос 4 става съвсем ясно, че се пита дали - щом не е позволено да бъде възбудено наказателно преследване (което е действие от процесуален характер), не би ли могло да се извършва (поне) проверка спрямо президента (която е действие с извънпроцесуален характер).

От въпроси 5 и 6 пък става ясно, че поводът за искането за тълкуване е спряното дело за обществената поръчка за ВВС, по което прокуратурата разпространи СРС-тата с разговорите на шефа на ВВС ген. Цанко Стойков и президента Радев, които разговори не се отнасят до предмета на делото, но внушението беше, че в хода на досъдебното производство за ВВС евентуално "се разкрият данни за престъпна дейност на президента или вицепрезидента"?

Юристи уточниха и днес, че когато КС започне да решава по същество делото, той може да отхвърли тогава искането за тълкуване , независимо че днес го е допуснал, тоест определението за допустимост не предрешава следващите актове на съда.

Докато първите три въпроса засягат процедурата, която се развива пред Народното събрание и КС, то следващите три засягат правомощията на главния прокурор по възбуждане на наказателно преследване. Поради това именно отговорите на вторите три въпроса ще разклатят - или ще утвърдят - имунитета на държавния глава, коментират юристи.

КС поиска становища от институции
и експерти по конституционно и наказателно право

КС конституира като заинтересувани страни президента, Народното събрание, Министерския съвет, министъра на правосъдието, Върховния касационен съд, Върховния административен съд, омбудсмана и Висшия адвокатски съвет. Те трябва да представят становищата си до един месец.

Отделно съдът покани да изразят становища съсловни организации и професори и доценти по конституционно и наказателно право.

"Дневник" ще потърси мнения и коментари на конституционалисти по искането и допускането на тълкуване на конституцията за имунитета на президента.

Дневник