В момента има дисбаланс в съдебната власт, главният прокурор с оглед неговата безконтролна власт задава и осигурява стандартите, които се променят. А центърът би трябвало да е съдът, той олицетворява съдебната власт и негово е централното място. Законодателните промени, които се правят периодично в устройствените и процесуалните закони, още повече затвърждават позицията на главния прокурор.

Този коментар направи председателят на Върховния касационен съд Лозан Панов, запитан от журналисти за позицията му, която е изразил на срещата с президента Радев в хода на консултациите, инициирани от държавния глава провежда по темата за конституционни промени. Панов потвърди позицията си, цитиран от clubz.bg, че промени на конституцията са необходими. И има два пътя да бъдат осъществени - чрез обикновено или Велико народно събрание. Има и възможност да бъде преосмислено тълкувателното решение на Конституционния съд от 2003 г., което бе поискано от тогавашния главен прокурор Никола Филчев - че реформи на прокуратурата означават промени на държавното устройство и следователно не могат да се правят от обикновено Народно събрание.

Председателят на ВКС и президентът говорили също и за това как е конструиран Висшият съдебен съвет и как промените от 2015 г. - когато съветът бе разделен на съдийска и прокурорска колегия, са били добре замислени, но реализирани минимално, обсъдили са и медийната среда.

"Оттук нататък предстоят стъпките на президента"

- каза Панов на въпрос дали очаква от Инспектората към Висшия съдебен съвет (ИВСС) да контролира главния прокурор. Очевидно ИВСС не може да изпълни такава задача - Панов припомни случая "Цумгейт", при който главният прокурор Сотир Цацаров отказа да информира и ВСС, и инспекторите за разговора, воден в кабинета на депутата и бизнесмен Георги Гергов, и в резултат "инспекторатът не стигна доникъде", заключи Лозан Панов.

Дневник