Депутатите в парламента решиха позволиха Висшият съдебен съвет (ВСС) да определи кои дела да се гледат и кои не по време на извънредното положение, въпреки критиките от страна на опозицията, че законодателят не може да абдикира и да делегира подобни права на двете колегии - съдийската и прокурорската, защото има риск от противоречива практика.

Решението обаче бе взето на първо четене със 123 гласа "за", 9 "против" и 46 "въздържал се" и с промени в Закона за извънредното положение, предложени от ГЕРБ.

Спорът за това кои дела да се гледат и кои не започна още след първоначалното приемане на закона и след реакция от юристи, съдии и правозащитни организации, които видяха много пропуски и поискаха редакция. За промени в закона настоя и ВСС като изпрати предложение до правната комисия.

С последните промени се дава възможност на административните ръководители на съдилищата сами да определят кои дела да се гледат и кои не. Според министъра на правосъдието Данаил Кирилов ВСС най-добре познава съдебната система и проблемите в нея и най-добре би могъл да прецени кои производства трябва да се гледат.

"Възможността се дава, за да не претоварваме закона", обясни Кирилов.

Опозицията обаче видя в това предложение делегиране на законодателни права на друг орган. "Това е порок, който бута Народното събрание към абдикация от основната си функция - законодателна. ВСС практически се превръща в законодател в нарушение на основен принцип - за разделение на властите. Предвижда се със свои решения ВСС да дописва съдържание - те ще определят кои срокове да текат, които дела ще бъдат разглеждани", коментира депутата Крум Зарков.

По думите му, по-притеснително е, че тези решения няма да се вземат от пленума на ВСС, а от двете колегии и според него това крие риск от противоречащи си решения.

"Ако не ви харесва, тогава нека оформим приложение към закона, в което да са възпроизведени всички производства така, както са описани от съдийската колегия на ВСС", предложи в отговор на тази критика министърът на правосъдието.

С промените в закона сроковете, с които заинтересовани страни обжалват дела, ще започнат да текат. Освен това ще могат да се откриват нови обществени поръчки и няма да спират да текат сроковете по вече обявени процедури, включително и за концесии.

До отмяна на извънредното положение няма да има допълнителни тежести като наказателни лихви и неустойки за забавянето за длъжниците, които не могат да направят вноски по договори за кредит или друг вид финансиране с
банки и други финансови институции, включително и фирми за бързи кредити.

С гласуваните днес промени в закона се удължава срокът, в който лицата, заемащи държавни длъжности, трябва да внесат имуществените си декларации и тези за конфликт на интереси. Задължението досега бе до 15 май, а с промените се дава срок от още 1 месец след края на извънредното положение.

По думите на Крум Зарков, това не е най-важната точка от закона, но тя е символна, тъй като показвала основния дух - "всеки да се спасява поединично, ние ще се опитаме да спасим бизнеса".

Актовете на здравния министър ще подлежат на предварително изпълнение, а опозицията коментира, че с този текст се дават твърде големи правомощия като припомниха и издадената, а само часове по-късно отменена заповед на Ананиев за задължителното носене на маски на публични места.

От опозицията настояха за по-прецизни текстове и за ефективни мерки, които да работят за хората. "Този законопроект дава перспектива за едно дълго извънредно положение. Мерки, които са спасителни за 2 седмици, може да се окажат унищожителни за четири", коментира Зарков.

"Липсва съзнание в голяма част от залата, че на много от хората не, че ще им стане скучно вкъщи, а ще им е невъзможно, защото няма да имат средства. Това не е въпрос, който този закон може да пренебрегне. Трябва да има поне минимален доход, които да им позволи да си стоят в домовете. Защото хората няма да си стоят вкъщи и да бъдат отговорни, когато трябва да си платят сметки, текат срокове и нямат работа", смята депутатът.

Дневник