За тези фирми, които наистина нямат възможност да отделят нито лев от собствените си ресурси или са 100% прекратили дейността, вероятно ще трябва да търсим подпомагане след кризата. Това обяви от парламентарната трибуна финансовият министър Владислав Горанов след приключването на дебатите по второто четене в пленарната зала на предложената от правителството актуализация на бюджета.

Посочи, че например ресторантите, които бяха затворени изведнъж, ще имат нужда вероятно от безлихвено кредитиране или друго подпомагане, за да могат да възобновят дейността си. (За ефекта върху заведенията четете тук.) Горанов призова и другите политически сили да мислят за мерки за подкрепа, които

да се приложат, след като отпаднат всички медицински ограничения.

Нека бъдем умерени в първите дни на кризата и да разпределяме ресурсите за най-засегнатите, обяви той в отговор на призивите основно на БСП за повече разходи от бюджета в помощ на различни групи хора и бизнеси.

Той призова всички партии да подкрепят предложената от него актуализация на бюджета. Не виждам съществени разделителни линии, въпреки че краткият срок не даде възможност на някои от предложенията да бъдат технологично изготвени, така че да следват логиката на закона. Това при такъв тип дебат и при тази скорост на работа едва ли е повод за критика по същество. Основната разлика между позициите на правителството и позицията на част от народните представители е свързана със степента и дълбочината на мерките, които следва да се предприемат", аргументира позицията си той.

Допълни, че основната разделителна линия остава отношението към самоосигурените и подходът за гарантиране на безусловен доход за тях. В икономическата доктрина отдавна се говори за безусловен базов доход, дори са правени експерименти в света. Вероятно след десетилетия, когато индустриалните отношения се променят до такава степен, че единственият механизъм за преразпределение остане темата за безусловен базов доход, ще дойде на дневен ред, но днес подкрепям по-скоро тезата, че сме в началото на една непредвидима по мащаби криза, която, дай, Боже, да е по-кратка, в която

моментът за подобен социален експеримент сякаш не е дошъл,

обяви той.

"Можем ли с аргументите, че някои хора са загубили доходи, без да са участвали в осигурителната система, много бързо и без преценка на имущественото им състояние, да разхвърлим едни пари, попита риторично финансовият министър.

Посочи, че останал приятно изненадан през всичките седмици на дебат, че в главата на българина вече не е сравнение с държави от чергата на България, а с такива като САЩ, Германия и Швейцария. "Това говори добре за конвергенцията в духа на българина. Не знам дали като работоспособност или добавена стойност сме го достигнали, но

духовно очевидно сме дотам конвергирали, че вече да се сравняваме с водещите икономики

в света", посочи той.

Допълни, че за съжаление финансовите реалности не са точно такива.

"Ние продължаваме да разсъждаваме върху темата с тези, които не са участвали в осигуряване поради начина на организация на тяхната трудова дейност. Не съм убеден дали без преценка на техните доходи трябва с лека ръка да разпределяме оскъдния ресурс в българския бюджет", допълни още министърът.

Той обърна внимание, че от БСП предлагат решение, в което не са определили във времето как действа. "Пак повтарям, това, което се предлага от страна на правителството като първи мерки, има и предимства, вероятно за някои има и недостатъци", посочи Горанов. Обясни, че философията на участието в осигуряването от страна на държавата, т.е. предоставянето на част от дохода за запазена заетост, би било безпредметно като мярка, ако не се предвиди минимално участие от страна на работодателя.

"Целта на една подобна мярка е да запази доходите на заетите хора. Ако работодателите с всички критики не са склонни да участват с нищо,

къде говорим за солидарност в тази мярка", попита той.

Обяви, че предизвикателствата на прогнозирането остават. "Не казвам, че тази актуализация не можеше да съдържа и други елементи, но мога да ви уверя, че тя е напълно съобразена с това държавата да може да изпълнява функциите си през следващите месеци и до края на годината. Повярвайте ми, дебатът ще е по-труден след края на пандемичната част на кризата. Не сега, затова да не прибързваме с мерки, които можем да вземем във всеки момент на следващ етап", посочи той, като за пореден път изтъкна ангажимента си да осигури нормалното функциониране на държавата. По време на дебатите този мотив използва и Менда Стоянова, председател на бюджетната комисия.

Горанов успокои хората, че социалната система на държавата е въоръжена с достатъчно ресурс, който може да издържи наплива, който ще бъде насочен към нея. Допълни, че след днешните заседания мерките в подкрепа на бизнеса ще претърпят допълнителна оптимизация, която дава възможност на тези работодатели, които са запазили своята дейност и искат да участват със солидарността със своите работници и да продължат да осигуряват доход от трудова дейност, да се включат.

"Искам да ви уверя, че с увеличаването на лимита на държавен дълг ще търся най-оптималните решения за българския бюджет. Дай, Боже, да не се налага да се достига до целия му лимит", изтъкна още той.

Дневник