Университетите в Европейския съюз, които разчитат на студенти от чужбина, трябва спешно да пренапишат плановете си за 2020 г. Причината е, че заради кризита с коронавируса значителна част от младите хора планират да отложат с година следването в друга държава.

Голямо международно проучване сред близо 15 хиляди младежи, интересуващи се от обучение в чуждестранен университет, показва, че към миналата седмица 63% планират да отложат тази стъпка с година. Още 11% напълно са се отказали.

Добрата новина е, че 90% от анкетираните потенциални студенти виждат бъдещето си в следване в чужбина. Това означава, че университетите трябва да проявяват гъвкавост и изобретателност през 2020 г. и да положат усилия да си върнат студентите догодина.

Това са заключенията на QS Quacquarelli Symonds - един от световните лидери за анализ на висшето образование. Компанията е автор на прочутата класация QS World University Rankings.

На въпроса дали пандемията е променила плановете им с "Да" отговарят 27% още в първата седмица на проучването, започнало в средата на февруари. Тази група остава стабилна в следващите седмици и не надхвърля 29% до 5 март, но това е и времето, в което кризата е ограничена предимно до Китай и заразата се появява в няколко азиатски държави.

След 6 март премислящите плановете си са вече е 34%. До 12 март СЗО обявява пандемия, коронавирусът създава извънредна ситуация в Южна Корея и Иран, започва кризата в Северна Италия, САЩ забраняват достъпа на европейци. Още седмица по-късно студентите със засегнати планове достигат 50%, което съвпада с предупреждението, че никой не е застрахован и COVID-19 не поразява само хора над 60-70-години.

Към 26 март групата на планиращите отказ от следване в чужбина през 2020 г. вече е 57%, а на 2 април - 61%. В този момент тези, които отговарят с "Не знам", са се удвоили - от 13% през февруари на 30% в началото на април.

Разбивката на тези отговори показва, че в началото 44% казват, че ще отложат следването с година, 33% - че ще сменят страната, в която искат да учат, а 12% - че се отказват. Седмица по-късно започва да расте (до 43%) групата на планиращите пренасочване на плановете към страна, където няма блокада. Но това е временно явление, защото става по-лошо за университетите:

Всичко това се дължи основно на цялостната несигурност и объркване, поради което хората избират да изчакат и да получат още инструкции как да постъпят. Но има и критерии като "зависим съм от родителите", "важен е обменният валутен курс" и "искам да започна кариера и после ще помисля отново за следване".

Потенциалните студенти са питани и дали се интересуват от онлайн обучение, ако нямат възможност лично да присъстват. Отговорите не са много обнадеждаващи за университетите, обмислящи такава алтернатива - 42% категорично отговарят с "не" и под 20% казват, че това ги интересува "много" или "силно".

Все пак има потенциал, защото 58% все пак проявяват някакъв интерес към онлайн обучение, а 61% очакват университетите да пуснат онлайн повече от лекциите си.

Ето още данни от проучването на QS:

        В Италия, макар е тежко ударена от коронавируса, университетите изглежда може да разчитат на местните младежи, защото само 11% се интересуват от следване в чужбина, а 9% вече са се отказали
        В Испания от потенциалните кандидат-студенти 7.5% се интересуват от чуждестранни университети, а 7% вече нямат такива планове
        В Германия от перспективните кандидати за университети 8% се интересуват от чужбина, а 6.8% - вече не
        Във Франция 8.8% все още гледат към следване зад граница, а са се отказали 6%.

Нунцио Какварели, изпълнителен директор на QS Quacquarelli Symonds, коментира: "Данните ни показват, че потенциалният срив в привличането на студенти ще е кратковременно явление. Жизнено важно за европейските университети е да поддържат комуникация с тези момчета и момичета, за да не ги изгубят през 2021 г. Трябва да проявят гъвкавост в сроковете за кандидатстване, да дават максимално информация за онлайн курсове и да гарантират, че имат първокачествени виртуални аудитории"

Сред коментарите за резултатите от проучването се казва, че трябва да се има предвид и как и къде живеят студенните. За мнозина вече е разтърсена системата на споделени квартири и мнозина са принудени да отсадят при приятели или да останат при родителите. Този проблем е по-остър за университети с високи такси и разходи за живеене. За тях важи и нежеланието на студентите да минат на обучение в интернет - те не искат да плащат хиляди евро, а да се окаже, че завършват онлайн курсове, които не се ценят особено при работодателите.

Дневник