Всяка европейска държава брои починалите и заразените с COVID-19 по различен начин, но Франция реши да промени своя миналата седмица. На предна линия в борбата със заболяването се наредиха и старческите домове и дори само числата променят представата как коронавирусът удря най-уязвимите.

Новите случаи, включени миналия четвъртък, бяха 570 души. После броят им растеше със стотици на ден. Само във вторник бяха 820, повече, отколкото 607-те в болниците, и в дните след това числата не се промениха много. От промяната на втори април броят на жертвите на коронавируса в страната се е удвоил, но тази държава е само една от засегнатите. Европейските болници бяха основният източник на информация за починали заразени. "Сивата" зона, в която са старческите домове, се оказа изпитание, а жертвите и заразените там често остават невидими за статистиката и незащитени, без маски и тестове.

В Испания, Италия и Португалия кризата удари най-тежко най-слабите и беззащитни хора, отчасти защото хората над 60 или 70 години са в групи с по-голям риск. Около Стокхолм старческите домове със случаи на коронавирус са над 100. Притеснение създават институциите дори в страни като Швейцария, Австрия и Холандия. В Ирландия са засегнати почти 100 дома (двойно увеличение за няколко дни). При това проблемът не е само в Европа. Засегнати са домове в Канада и САЩ (от Калифорния до Ню Йорк), а в Израел със старческите домове се свързват 30% от малкото смъртни случаи (едва 79).

Милиони обитатели

Дори само бърз преглед на статистиката в големите и най-тежко засегнати от COVID-19 европейски държави създава представа колко сериозен е проблемът. Във Франция 700 хил. души живеят в старчески домове (и се очаква да достигне 4 млн. души до 2050 г. според в. "Монд"), а много от тях са на възраст над 80 или 90 и страдат от заболявания като деменция. В най-малко 2300 думи има поне един случай.

В региона Гран Ест край границата с Германия има случаи в над две трети от домовете. В дом близо до Кан една трета от всички обитатели (31 души) са починали от 20 март насам. "Трябваха стотици смъртни случаи сред "старите" в тези институции.. от COVID-19, за да покажат най-накрая хората интерес към тях," написа във в. "Монд" Моник Пелетие, бивш министър за правата на жените.

    "Първо "забравихме" да публикуваме броя на починалите на ден, запазвайки това право само за хората, починали в болница, за над седмица, след това научихме, че над 3000 са починали."

Моник Пелетие, бивш френски министър за правата на жените

В Испания ги обитават 381 хил. души, а персоналът в 5400 дома наброява около 190 хил; тестове стигат едва до малка част от центровете. Испански медии писаха в последните седмици за случаи на изоставени възрастни, които понякога живеят с починали от коронавирус. В някои случаи причината се оказа липса на персонал, но тя не бе единствената.

Дори в Германия, където делът на починалите е по-малък в сравнение с общия брой заразени, са притеснени от проблема: най-малко 800 хил. души живеят в такива домове, повечето имат различни здравословни проблеми. Жертвите на COVID-19 в тези институции вече са десетки, а пациентски организации смятат, че мерките в домовете далеч не са достатъчни.

Над 11 хил. са домовете във Великобритания, а в тях живеят над 400 хил. души. Починалите там далеч не са част от официалната статистика, писа наскоро в. "Гардиън". В друга публикация изданието цитира случай на дом за хора с деменция в Йоркшир, където се смята, че трима от четирима души са заразени. Обитателите и персоналът в някои случаи са шокирани от рязко увеличилите се смъртни случаи, без да могат да са сигурни за причината. Британската статистика отчита към 9 април едва 20 смъртни случая, свързани с COVID-19, в домовете.

Наложиха се спешни мерки

Увеличаващият се брой на хората със симптоми подтикна властите в редица европейски държави да вземат мерки. Бяха забранени посещенията (в Швейцария възрастни и по-млади си говорят по "Скайп" и "Фейстайм", домовете разполагат с таблети, а на служителите е разрешено да оказват помощ в тази комуникация и през личните си телефони). В някои от седемте хиляди резиденции във Франция обитателите се изолират - не им се позволява да напускат стаите си. Карантината може да продължи над 6 седмици - за толкова възрастният се оказва заключен в стаята си, без да може да се вижда с близките си или с други обитатели, и без възможност да прекарва време дори с претоварения персонал. Не е възможно прехвърляне в болница, ако състоянието му се влоши.

Белгия забрани с указ местенето на хора с COVID-19 и придружаващи заболявания от домове в болници. Испания започна мащабна дезинфекция на тези институции (над една трета вече са преминали през нея с помощта на армията). В Италия персоналът на някои домове мина под доброволна карантина и това затрудни грижите за най-засегнатите. Само в тежко засегнатия град Бергамо над 600 от жертвите живеят именно в домове. Край центъра на Ломбардия (където е и Бергамо), Милано, 52-ма от общо 152-ма души в един от домовете са починали до края на март според "Файненшъл таймс" (62-ма според италианско издание).

В не една държава домовете останаха с малко персонал и се наложи служители, ръководство и асоциации, защитаващи правата им, да се обърнат за помощ към държавата.

Обитателите на домовете често са и в двете особено рискови групи - на възрастните и хората с придружаващи заболявания. Възрастта далеч не е единственото обяснение. Въпреки това случаите им често остават невидими. Във Франция например, отбеляза телевизия France24 в началото на месеца, щом двама души в един и същи дом дадат положителна проба, за всички други, които се разболеят, дълго се "смяташе", че са болни, но не бяха тествани, нито включвани в статистиката. Предстои всички домове из страната да предоставят данните си. И в Бергамо местни издания виждат рязък скок в смъртността спрямо предходни месеци, който изобщо не влиза в данните за коронавируса.

В препълнените италиански болници е трудно да се намери място и за хора от домовете - особено когато някои лечебни заведения вече са избрали да дадат приоритет на млади в тежко състояние с по-добри шансове да живеят. Един от всеки десет дома в страната казва, че е трудно да се хоспитализират обитатели, а един от четири - че изолацията на далите положителна проба е предизвикателство.

Тъкмо дезинфекцията на домовете в Испания показа колко сериозен е проблемът. Когато части за извънредни реакции на армията в Испания намериха трупове на починали възрастни в няколко дома в страната, испанците бяха шокирани - в съседство с леглата на някои от покойниците, за които никой не бе се погрижил, имаше и живи хора. Дом в Леганес, край Мадрид, е регистрирал най-малко 99 положителни проби сред 150 души, които живеят там, до края на април. Един от домовете в Андалусия е опитал да прикрие 24 смъртни случая, които е възможно да са свързани с коронавируса, и 79 потвърдени.

"Да видим дали ще хване вируса"

Испанското правителство не скрива, че в част от тези институции битовите и хигиенни условия са тежки. Алисия Шурек, която ръководи един такъв дом с 59 обитатели, обяснява пред испаноезичната редакция на Би Би Си, че просто няма възможност за по-добри условия: "Нямаме нищо, властите нищо не ни дадоха - нито маски, нито ръкавици, нито бързи тестове. Всеки ден ни търсят инспектори, но истината е, че правителството забрави за възрастните, напълно ги изостави." В подкрепа на тези думи резиденция в Барселона, сдобила се с тестове, установи, че 50% от живеещите 112 души са заразени.

В този дом намаляват и служителите - с 11 по-малко са станали за дни, някои защото имат симптоми, а други искат отпуск - страхуват се от вируса. Асоциации, представляващи интересите им, наскоро предупредиха, че домовете работят едва с половината персонал и поискаха помощ. Другаде служители разказват, че не липсва предпазно облекло - по-скоро стресът идва в повече. Вижда се и обратният случай: жена, постъпила на работа в каталунски дом, се отказала след 6 часа, след като чула как възрастна жена бива подтиквана да излезе от стаята си за да се види "дали ще хване (корона)вируса и ще умре" и видяла, че не всички изолирани получават обяд в стаите си.

Само в Мадрид починалите от коронавирус или "свързани с него симптоми" (тъй като далеч не за всички домове има тестове) са 4260 души от 8 март насам. В цяла Испания броят на починалите в домове е 8353 от началото на кризата, но не е известно колко от тях са заразени. Общият дял на домовете в смъртните случаи, свързани с COVID-19 в Испания, бе около една трета според медии в страната преди две седмици, към 3 април са най-малко 3600 (събрани данни от автономните области). Във Франция броят им е сходен - общо най-малко 3000 от над 10 300 (по данни от снощи) починали.

Пример за хаоса в испанските домове са думите на кмета на градчето Сан Хуан де Аснафараче, Фернандо Самора, след като информацията за прикритите смъртни случаи в намиращ се там дом подтиква властите да изработят план и да пригодят хотели и други места, за да бъдат изкарани обитателите на тези институции, в които няма възможност за изолация. "Не знаем колко още са там и колко са в хотела," казва Самора за "Ел паис" в материал от понеделник.

    "Няколко семейства ни звъняха да питат какво става. Свикнали сме да умират хора там, защото са много възрастни, но новините, че са повече от нормалното, циркулираха, но нито от ръководството (на центъра), нито от (регионалните власти в Андалусия) ни казваха каквото и да било."

Фернандо Самора, кмет на Сан Хуан де Аснафараче

Във Франция резиденциите се оплакват, че не могат да правят достатъчно тестове. "В началото на вълната сме. Тази седмица ще е решаваща," каза преди няколко дни Флоранс Арне-Моме, изпълнителен директор на компанията "Синепра", представляваща частните старчески домове. "И следващите три седмици, изглежда, ще са много трудни."

Дневник