В поредица на "Дневник" представяме начина, по който лидери по света се обръщат към съгражданите си за извънредните мерки, които изисква пандемията от коронавируса. Днес публикуваме обръщението на канцлера Ангела Меркел от 19 март.

Скъпи съграждани,

Коронавирусът в момента променя драматично живота у нас. Нашата представа за нормалност, за обществен живот, за социално взаимодействие - всичко това е поставено на изпитание, както никога досега.

Милиони от вас не могат да отидат на работа. Децата ви не могат да ходят на училище или в детските градини. Театрите, кината и магазините са затворени и, може би най-трудното, на всички ни липсват срещите с хора, които иначе се приемат за даденост. Естетвено, в такава ситуация всеки от нас е изпълнен с въпроси и притеснения как ще продължи това.

Днес се обръщам към вас по този необичаен начин, защото искам да ви кажа от какво се ръководим аз - като канцлер - и всички мои колеги в правителството в тази ситуация. Това е част от отворената демокрация - да правим политическите решения прозрачни и да ги обясняваме. Това, че обосноваваме и комуникираме действията си възможно най-добре, така, че да станат разбираеми.

Твърдо вярвам, че ще изпълним тази задача, ако всички граждани наистина я разпознаят като СВОЯ задача. Затова нека кажа: сериозно е.

Приемете я сериозно.

От обединението на Германия (бел.ред. - след падането на комунизма), не, от Втората световна война насам не е имало предизвикателство за страната ни, при което общите ни, солидарни действия да са били от такова значение.

От всеки един се иска

Бих искала да ви обясня къде се намираме в настоящата епидемия, какво правят федералното правителство, за да предпазят всички в нашата общност и да ограничат икономическите, социалните и културните щети. Но също така бих искала да ви покажа защо имате нужда от това и с какво може да допринесе всеки от вас.

За епидемията - и всичко, което ви разказвам за нея, идва от продължаващите консултации на правителството с експертите от Института "Роберт Кох" и други учени и вирусолози: по света се правят изследвания с пълна пара, но все още няма нито лечение за коронавируса, нито ваксина.

Въпросът е да се забави

Докато е така, само една е насоката на всички наши действия: да забавим разпространението на вируса, да се разтегне през месеците и по този начин да спечелим време. Време за изследвания за разработване на лекарство и ваксина. Но преди всичко, за да могат тези, които се разболяват, да бъдат обгрижвани по най-добрия възможен начин.

Германия има отлична здравна система, може би една от най-добрите в света. Това може да ни даде увереност. Но нашите болници също биха били препълнени, ако за много кратко време се приемат твърде много пациенти, страдащи от тежка форма на коронавирусна инфекция.

Това не са просто абстрактни числа в статистиката, но това са нечий конкретен баща или дядо, майка или баба, партньор, човешки същества. А ние сме общност, в която всеки живот и всеки човек има значение.

Бих искала да използвам тази възможност, за да се обърна най-напред към всички работещи като лекари, медицински служители или имат друга функция в болниците ни и като цяло в здравната система. За нас вие сте на първа линия в тази борба. Вие първи виждате болните и колко тежки са проявленията на заразата. И всеки ден ходите на работа и сте там за хората. Постижението ви е огромно и ви благодаря от сърце.

Действайте с разум

И така, целта е да се забави вирусът, докато преминава през Германия. И тук трябва да разчитаме на едно и то е от екзистенциално значение: да свием обществения живот, доколкото е възможно. Естествено, с разум и по преценка, тъй като държавата ще продължи да функционира, снабдяването, подразбира се, ще продължи, а искаме и да запазим възможно най-много икономическа активност.

Трябва обаче да ограничим всичко, което може да застраши хората, всичко, което може да навреди на индивида, но и на общността. Трябва да ограничим риска единият да зарази другия, доколкото можем. Знам колко драматични са вече ограниченията: няма повече събития, няма панаири, няма концерти и за момента няма училище, нито университет, нито детска градина, нито игра на детските площадки.

Знам колко тежко се отразяват ограниченията, договорени от федералните и провинциални власти, на живота и разбирането ни за демокрация ограниченията и на нашия демократичен имидж. Това са ограничения, каквито никога не е имало във Федералната република.

Нека ви уверя: за човек като мен, за когото свободата на пътуване и движение бе трудно извоювано право, такива ограничения могат да бъдат оправдани само при абсолютна необходимост. Те никога не трябва да се приемат леко в демокрация и трябва да се прилагат само временно; но в момента са необходими за спасяване на животи.

За икономиката, големите компании и малките фирми, за магазините, ресторантите и хората със свободни професии вече е много трудно. А следващите няколко седмици ще бъдат още по-трудни. Уверявам ви, че федералното правителство прави всичко възможно, за да смекчи икономическото въздействие - и преди всичко, за да опази работни места.

Ние можем и ще използваме всичко необходимо, за да помогнем на компаниите и служителите си през това трудно изпитание.

Снабдяването с храна е гарантирано

И всеки може да бъде уверен, че снабдяването с храна е обезпечено по всяко време и ако рафтовете бъдат изпразнени някой ден, ще бъдат презаредени. Бих искала да кажа на всеки, който е навън в супермаркетите: поддържането на запаси има смисъл, винаги е било така. Но с умереност. Да се презапасяваме, сякаш нищо не остава, е безсмислено и в крайна сметка напълно лишено от солидарност.

И позволете ми да изкажа и благодарности към хората, на които рядко се благодари. Който седи през тези дни на касата на супермаркет или запълва рафтовете, върши една от най-трудните задачи в момента. Благодаря ви, че сте там за своите съграждани и буквално поддържате магазина.

Сега най-спешното за мен днес: Всички държавни мерки биха били напразни, ако не използваме най-ефективните средства за предотвратяване на твърде бързото разпространение: това сме ние самите. Точно както без разлика всеки от нас може да бъде засегнат от вируса, всеки трябва да помогне сега. На първо място, като вземем насериозно за какво става въпрос днес. Като не се паникьосваме, но дори и за миг не си мислим, че той или тя наистина няма значение. Никой не е незаменим. Всички имат значение, изискват се всички наши усилия.

Това ни показва епидемията: колко сме уязвими, колко сме зависими от внимателното поведение на другите, но и: как с общи действия се пазим и взаимно си даваме сили.

Внимавайте

Зависи от всички. Не сме обречени да приемаме пасивно разпространението на вируса. Срещу това имаме лекарство: трябва от уважение едни към други да спазваме дистанция. Съветът на вирусолозите е еднозначен: вече няма ръкостискания, внимателно и често да си мием ръцете, най-малко метър и половина разстояние от другия и най-добре без контакти с най-възрастните, тъй като те са особено застрашени.

Зная колко е трудно това, което се изисква от нас. Бихме искали, точно в трудни времена, да сме близо едни до други. Разбираме грижата като телесна близост или докосване. В момента обаче за съжаление е правилно обратното. И това трябва да разберем всички: в момента само разстоянието е израз на грижа за другия.

Бабите и дядовците са особено застрашени

Добре планираното посещение, пътуването, което не е крайно необходимо, всичко това може да доведе до зараза и сега наистина не би трябвало да се осъщесви. Има причина експертите да казват: възрастните и внуците не бива да се събират.

Който избягва срещи, които не са крайно необходими, помага на всички, които трябва да се грижат за много случаи в болниците всеки ден. Така спасяваме животи. За мнозина ще е трудно и ще зависи и от това: никого да не оставяте сам, да се грижите за онези, които имат нужда да бъдат насърчени иуверени. Ще намерим други начини да застанем едни до други като семейства и общество.

Вече има много креативни форми, които застават срещу вируса и и социалните му последици. Има внуци, които записват подкаст за бабите и дядовците си, за да не са самотни.

Всички трябва да намерим начини да покажем привързаност и приятелство: "Скайп", телефонни обаждания, имейли и може би отново да пишем писма. Пощата се доставя. Чуват се прекрасни примери за помощ от съседи за възрастни, които не могат сами да си пазаруват. Сигурна съм, че има още много и че ще покажем като общество, че не се оставяме сами един друг.

Призив към жителите

Призовавам ви: придържайте се към правилата, които сега важат за следващите дни. Като правителство постоянно ще преоценяваме какво трябва да се коригира, но също и: какво още е необходимо евентуално.

Тази ситуация е динамична и трябва да запазим готовността си във всеки момент да премисляме и да можем да реагираме с други инструменти. Затова Ви моля: не вярвайте на никакви слухове, а само на официалните съобщения, които ние винаги публикуваме и на много езици.

Ние сме демокрация. Не живеем чрез принуда, а чрез споделено знание и сътрудничество. Това е историческа задача и тя може да се преодолее само ако сме заедно.

Ще преодолеем кризата

Че ще преодолеем кризата, съм напълно сигурна. Колко обаче ще са жертвите? Колко обичани същества ще загубим? Това в голяма степен е в нашите ръце. Можем сега, решително, всички да отговорим заедно. Можем да приемем сегашните ограничения и да застанем едни до други.

Тази ситуация е сериозна и е с отворен край.

Това означава: ще зависи, макар и не само, от това колко дисциплиниран е всеки един и доколко всеки следва и прилага правилата.

Трябва, дори ако не сме преживявали такова нещо, да покажем, че подхождаме със сърце и разум и така спасяваме животи. Без изключения това зависи от всеки един и така от всички нас.

Пазете добре себе си и близките си.

Благодаря ви.

Дневник