На 10 април президентът Румен Радев е издал указ, с който назначава Николай Ненов Неновски за член на Управителния съвет на Българската народна банка. Указът е обнародван във вторник в "Държавен вестник", а назначението е от 13 юни 2020 г.

В момента квотата на президента в управата на централната банка е заета от Лена Русинова, назначена от предишния президент Росен Плевнелиев.

Той е икономист, преподавател в УНСС, бил е член на Надзорния съвет на Българската банка за развитие, работил е в БНБ.

Според публичната му визитка той е завършил икономика в Държавния университет в Москва, учил е и в Швейцария и Франция.

Неновски е в надзора на Банката за развитие между юли и октомври 2014 г., което е по времето, в което банката системно отпуска кредити на фирми, близки до депутата от ДПС Делян Пеевски, припомня "Капитал".

Той работи в БНБ от 1996 г. като в рамките на 6 години - между 2002 и 2008 г. е член на управителния съвет. Преди това от 1997 до 2002 г. оглавява звеното за монетарни и финансови анализи, а година преди това е част от изследователския отдел на централната банка.

При номинацията си за втори мандат като управител на БНБ в края на управлението на Тройната коалиция Иван Искров номинира Неновски за подуправител. Тогава лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов първоначално отказва да подкрепи за втори мандат Искров, но после обаче променя решението си и внася предложение, но то не включва Неновски като подуправител, припомня "Капитал".

В написаното от него CV, достъпно на сайта му, се посочва още, че е бил член на икономическия съвет на държавния глава глава Георги Първанов, а също е бил съветник на финансовия министър Пламен Орешарски.

Неновски е сред учредителите на Българската макроикономическа асоциация.

В интервю пред "24 часа" през 2012 г. в отговор на въпрос "Идеята за еврото заблуда ли беше?", Неновски отговаря:

Не, сама по себе си не беше, грешен беше методът на налагане на еврото. От тогава до днес еврото не се базира нито на доверие, нито на власт, нито пък на стока, котва извън банковата система. А парите по дефиниция са или доверие, или власт. Днес еврото е пари, непокрити с нищо, в крайна сметка - дългови пари, покрити само с данъците, а в днешния момент с данъците на германците, които могат да ги платят или не.

Практически зад нашия лев, който е дълг на БНБ, стои друг дълг на някоя друга институция, германски ценни книжа и еврови банкноти. Зад евробанкнотите пък стои друг дълг - на Гърция, Италия, Португалия и прочее. А зад този дълг кой стои? Това е данъкоплатецът.

В крайна сметка нашите пари нямат котва - не се базират нито на злато, нито на стока, нито на някаква абсолютна власт, нито пък на доверие. Това е гигантска понзи пирамида от дългови виртуални пари, базирани на данъци. Цялата парична система в момента се крепи на това да се съберат данъци от германците.

Дневник