Пандемия, достигнала от чужбина и пренесена от заразени със симптоми или без никакви, парализира икономиката, на жителите е наредено да стоят в домовете си, армията излиза на улицата, лекари изнемогват от пълно изтощение, няма как да се погребат всички хиляди жертви на ден.

Описаната картина обаче не е с последиците на коронавируса SARS-CoV-2, причиняващ COVID-19.

Това са изненадващите паралели, очертани от университета в Барселона между сегашната паднемия и Юстиниановата чума. Тя засяга основно Източната Римска империя в първата си вълна, започнала през 541 г. (и продължила до 544-та), но дошното от Египет и Етиопия заболяване достига и до други части на Европа, отнема много животи и в Северна Африка и Азия.

Смята се, че жертвите ѝ са между 25 и 100 млн. души при всичките си последвали прояви през 6 и 7 в., изличена е голяма част от населението на Константинопол. Има изследователи, които смятат обаче, че ефектите ѝ са преувеличени.

Последиците от чумата, разпространила се на огромна площ, от Китай до Иберийския полуостров, изглеждат актуални днес, отбелязва цитираното от "Ел паис" изследване на Жордина Салес Карбонел от този университет. Тя проучва в работата си "Юстиниановата чума според свидетелствата на Прокопий" труда на византийския историк, преживял първата вълна, Прокопий Кесарийски, на който стъпва част от познанието на човечеството за тази чума.

Изолация на болните, самоизолация на здравите

В това изследване на Салес Карбонел, която е археолог и историк, обаче се съзират поуки от чумата преди 1500 години.

Пандемията се разнася от войниците, в хода на кампаниите на Юстиниан в Италия, в бившата римска провинция Испания и Северна Африка - така чумата достига и Сасанидската империя и оттам и Китай, обяснява Прокопий Кесарийски, съветник на византийския генерал Велизарий.

"Обяви се епидемия, която почти заличи целия човешки род, която не може да се обясни по никакъв начин с думи, нито дори да се осмисли, остава да се оставим на волята Божия," пише историкът. "Тази епидемия не засегна ограничена част от Земята, нито само определена група хора, нито се ограничи до конкретен сезон от годината, а се разпространи и нанесе вреди на всички човешки животи, колкото и различни да бяха едни хора от други, без да се изключва нито същност, нито възраст," продължава той. Заразата достигаше "краищата на света, сякаш се страхуваше да не ѝ убегне някой ъгъл".

Година след като е засечена, чумата достига Константинопол, опустошавайки го четири месеца, с "пълна изолация" на болните и "спонтанна и интуитивна самоизолация за останалите, в голяма степен мотивирана от собствените обстоятелства". "Не е лесно" всъщност да се види човек на публични места - здравите остават у дома и се грижат за болните. Икономиката се разпада, занаятчиите изоставят работата си.

Тотален срив (и светлина в края на тунела)

Разликата с днешния живот - властите не успяват да организират предоставянето на основни услуги. Достъпът до храна е труден, мнозина несъмнено си отиват преждевременно заради липса на стоки от първа необходимост. Някои умират, защото няма кой да ги гледа, след като грижещите се за тях умират от изнемога - накрая на последните съчувстват повече, отколкото на болните.

Заразява се и самият Юстиниан, но оцелява - за разлика от между 5 и 10 хил. жертви на ден в най-трудните моменти. С парите от хазната и дори от собствения си джоб началникът на кабинета му, на когото е възложено справянето с епидемията, погребва телата, за които няма кой да се погрижи. Дори прочути хора обаче можеше да не бъдат заровени с дни, остават без погребални ритулаи и почести, спомня си Прокопий Кесарийски.

В справянето с пандемията (погледнато обаче през очите на Източната Римска империя) все пак има нещо положително, отбелязва Салес Карбонел, анализиращата работата на Прокопий Кесарийски. Дотогавашни привърженици на "различни политически фракции" изоставят взаимните нападки, а крайната необходимост принуждава и неморалните да "научат какво е честност". Точно този поетичен момент ни кара да погледнем с оптимизъм и надежда, че може би ще ни дадат възможност да продължим напред и да не се препънем отново в същия камък," казва историкът, повече пожелателно, отколкото с увереност.

Дневник