През тази година икономиката на България ще изпита значителен шок, но е възможно да се възстанови до нивата си отпреди кризата още през следващата година. Това е възможно, ако строгите ограничителни мерки приключат през второто тримесечие на годината и само отделни се запазят и през лятото. Това се посочва като основен сценарий в конвергентната програма на България за тази година, изготвена по традиция към края на април по изискване на Европейската комисия.

Шокът върху икономиката ще бъде временен,

със силен спад на БВП през второто тримесечие на 2020 г. и по-слабо отражение през третото тримесечие на 2020 г. През 2021 г. очакваме възстановяване на икономиката до нивата преди кризата с пандемията. Такъв профил на икономическата активност допускаме, че ще се случи и в международен план, по-специално за държавите, които са важни търговски партньори на България, се посочва в прогнозата.

Очаква се фазата на възстановяване на икономиката на България да започне плавно от третото тримесечие, по отношение на производството, а пазарът на труда ще започне да се възстановява от последното тримесечие на 2020 г.

Най-засегнатите сектори в икономиката от мерките за ограничаване разпространението на пандемията са в сферата на услугите: транспорт, туризъм, хотели и ресторанти, култура и развлечения, търговия.

Оценката върху икономическия растеж е направена, имайки предвид секторите от страна на крайното търсене.

Очаква се най-стриктните мерки за ограничаване на разпространението на вируса да действат около три месеца и да имат значителен негативен икономически ефект. Очаква се БВП на България през текущата година

да спадне с 3% в реално изражение -

колкото е записано и в актуализирания бюджет за тази година. Очаква се наложените ограничителни мерки да доведат до значителен спад на потреблението на домакинствата през второ тримесечие. Ще има намаление на потреблението на услуги като култура и развлечения, хотелиерство и ресторантьорство, туристически пакети и транспорт. Ще бъде засегната и покупката на стоки като облекло и обувки и стоки за дълготрайна употреба. През третото и четвърто тримесечие потреблението на 12 тези стоки и услуги ще започне да се възстановява, но като цяло нарастването на потребителските разходи ще бъде потиснато, тъй като рестриктивните мерки ще предизвикат спад в заетостта, нарастване на безработицата и ограничено нарастване на разполагаемия доход.

Повишената несигурност също ще допринесе за

ограничение като цяло на потребителските разходи

и формиране на предпазни спестявания от страна на домакинствата. Частното потребление ще намалее с 2% през 2020 г. За разлика от него, правителственото потребление ще нарасне със 7.7% в реално изражение и ще бъде с положителен принос към растежа на БВП.

Повишената несигурност ще се отрази и в спад на частните инвестиции в икономиката. Влошената външна среда ще отложи инвестиционните решения до момента, в който дейността, поръчките и износът на компаниите се нормализират, за да гарантират процеса на възвръщаемост, се сочи в анализа.

Неблагоприятно влияние може да се очаква и по линия на вътрешното търсене при очаквания спад на частното потребление. Несигурност ще има както по-отношение на вече започнали инвестиционни проекти, които могат да се забавят или отложат, така и върху планираните инвестиции. В същото време се очаква

двуцифрен растеж на правителствените инвестиции,

който да ограничи спада на общите до 2.5%. Безпрецедентните мерки за ограничаване на разпространението на заразата, приети от всички държави, засягат съществено транспортните и туристическите услуги, чийто дял в общия износ на услуги на България e около 62%. Според направените допускания, в периода април-юни не се очакват приходи от посещения на чужденци в страната, като през трето тримесечие ще се наблюдава плавно възстановяване.

Износът на транспортни услуги през второ тримесечие също е съществено понижен. Лек спад през периода се очаква и при други бизнес и застрахователни услуги. За годината се прогнозира общ спад в износа на услуги от 25.7%, който ще бъде по-силно изразен в сравнение с този на износа на стоки от 13.3%. По-слабите износ и вътрешно търсене ще ограничат размера на вноса, като допълнителен отрицателен ефект ще има ограничаването или забавянето във времето на доставките на суровини. Ще се наблюдава и известно

заместване на потреблението на вносни стоки с местни,

поради промяна в структурата на потребление и поради затрудненията в транспорта в международен план. Общият спад на вноса е оценен на 12.9%, съответно -11.2% при стоките и -21.7% при услугите. Външният сектор ще има отрицателен принос към изменението на БВП в размер на 2.6 пр. п.

През 2021 г., при допускане за възстановяване на световната и европейската икономика от спада през 2020 г., можем да очакваме връщане на равнището на БВП на България, по постоянни цени, до това от 2019 г., пишат от Министерството на финансите. Все пак се допуска, че е възможно това да не се случи за всички основни компоненти на крайното търсене. Очаква се активизиране на търговията в международен план, което да доведе до нарастване както на износа на стоки и услуги, така и на вноса, като приносът на нетния износ към реалния растеж на БВП ще остане отрицателен. Инвестиционната активност реагира с известно забавяне и може да продължи да бъде потисната и през следващата година. При потреблението е възможно да се наблюдава наваксване по отношение на някои разходи, които са били отложени поради въвеждането на извънредните мерки.

В периода 2022-2023 г. вътрешното търсене ще остане водещо за растежа на БВП по линия както на потреблението, така и на инвестициите. Очаква се повишението на инвестициите да се ускори, подкрепено най-вече от нарастването на публичните капиталови разходи, пише в програмата.

Дневник