България и още 7 страни от Европейския съюз от Централна и Югоизточна Европа призоваха да продължи финансовото подпомагане на газопроводи и съответната инфраструктура като част от прехода към т.нар. климатично неутрална Европа през 2050 г. В свое писмо те предупреждават, че банките може да не им отпускат средства за мащабни газови проекти и ако ЕС се оттегли, досегашните големи инвестиции в тях ще бъдат застрашени. Това, от своя страна, ще вдигне цените на енергията за крайни потребители, казват правителствата.

Документът, цитиран ексклузивно от брюкселското издание "Юрактив", е подписан още от Литва, Полша, Унгария, Чехия, Словакия Гърция и Румъния, като от тях само румънците имат някакви местни добиви на природен газ. "Юрактив" припомня, че почти всички тези страни са силно зависими от доставките на руски природен газ, но и че също така опитват да прекратят тази обвързаност и да преминат към доставки на втечнен газ от Норвегия, САЩ, Каспийския регион, Катар или Източното Средиземноморие.

Те инвестират в нова газова инфраструктура, която ги свърза допълнително, включително в терминали за разтоварване на кораби за пренос на газ и трансграничен пренос. Но в началото на остра икономическа криза заради блокадата от пандемията от COVID-19, осемте държави са притеснени, че може да се пренасочат евросредствата за съфинансиране на тази инфраструктура.

"Юрактив" припомня, че в предложението си от 2018 г. за т.нар. декарбонизацията на енергетиката Европейската комисия посочи, че в средата на века 53% от енергийните нужди на съюза трябва да се посрещат от електричество. Но понеже напълно трябва да спре използването на въглища почти 40% остават за други, включително газови източници - природен газ, био газ, био метан, водород и др.

Проблемът е, че в Западна Европа се говори за спиране използването на изкопаеми горива и бъдеще на възобновяеми източници, а на газа се гледа като на преходно средство към соларни и или ветрогенератори или най-много като заместващ енергоизточник, когато те не успяват да посрещнат търсенето.

В Източна и Югоизточна Европа правителствата държат природният газ да остане значителна част от т.нар. енергиен микс и с писмото призовават да им се помогне в тази цел.

"Прекратяване на подкрепата за по-нататъшното развиване на газова инфраструктура, допринасяща и подсилваща енергийния преход, ще направи много трудно за много от страните членки да мобилизират достатъчно инвестиции за покриване на мащабните нужди от ключови енергийни инфраструктурни проекти", се казва в документа.

  • "Като последица от потенциално спиране на подкрепата за доразвиване на газовата инфраструктура, борбата с климатичните промени ще бъде по-продължителна и по-скъпа. В допълнение, вече направените екстензивни инвестиции в сегашната газова инфраструктура, ще бъдат застрашени. За да стимулира инвестиции, които свободният пазар може да не предостави, и за да се поддържат стабилни цени на енергията и на инвестиционните разходи, е съдбоносно да продължи подкрепата и финансовата помощ от ЕС за развиване на газова инфраструктура чрез създаването на нужната рамка, структурни фондове и инвестиционни заеми."

Като обявяват, че "преход, основан само на възобновяеми енергоиточници, не взима предвид разнообразния енергиен микс в ЕС", страните чертаят бъдеще за природния газ 3 десетилетия преди крайния рок, който съюзът си постави за драматична промяна ролята на въглеводородите в енергетиката.

Но миналия ноември Европейската инвестиционна банка реши от 2021 г. да прекрати финансирането на проекти за изкопаеми горива. Тя не е единственият източник на средства в този сектор, но за мнозина в Източна Европа това подейства отрезвяващо, включително като сигнал към банковия сектор. Европейската комисия също говори против изкопаемите горива, като подчертава, че финансовата подкрепа за инфраструктурни проекти трябва да е насочена към общата цел за нулеви емисии от вредни за климата газове.

"Когато лидерите на ЕС подписаха призива за климатична неутралност до 2050 г., те удариха и погребалната камбана на индустрията за природен газ във вида, в който я познаваме", коментира "Юрактив". Това даде допълнителен стимул и на активисти против изкопаемите горива.

Да се инвестира в газопроводи с цел намаляване на въглеродните емисии е като да купуваш ментолови цигари, за да откажеш пушенето.

Тара Конъли, от организацията Friends of the Earth Europe

"Основното послание на този документ е да изтъкне притесненията за скоростта, цената и целесъобразността на прехода", подчертава за "Юрактив" Андреас Граф от германския институт Agora Energiewende. Според него тревогите на авторите за липса на финансиране за инфраструктурата "са отчасти оправдани" поради "фаворизираните от някои на строги правила за кредитиране и за кретириите за пренасочване на бюджетни средства за газова инфраструктура". Но, допълва той, части от документа "са предателство към логиката за постепенно извеждане на въглеводородите от газовия сектор", което сътветства на голямата цел на ЕС за постигане на климатична наутралност.

Лиза Фишер от организацията E3G обръща внимание на нещо друго - самият факт, че се появява този документ, говори, че осемте държави зад него демонстрират, че е в ход преминаване към нова реалност за източноевропейски държави, които доскоро бяха силно зависими от въглищата. "Това беше немислимо допреди само няколко години", допълва тя. Но и Фишер казва, че средствата от ЕС трябва да отиват за възобновяеми източници, енергийна ефективност и водород.

Дневник