Парламентът окончателно регламентира извършването на т.нар. кръстосано донорство и присаждането на матка. Това стана с приемането на второ четене на промени в Закона за лечебните заведения, предложени от Министерския съвет.

Кръстосаното донорство е донорство, при което роднина на един пациент може да дари орган на друг, с който има по-голяма съвместимост, докато роднината на втория пък може да дари орган на първия пациент. Тази практика би помогнала най-вече при бъбречни трансплантации.

Досега донор на тъкани и органи можеше да бъде само човек, който е съпруг или роднина на реципиента по права линия.

С регламентирането на възможност да бъде трансплантирана матка от жив донор се дава шанс на жени без матка да родят деца.

Парламентът регламентира още вноса и износа на тъкани, органи и "репродуктивни клетки". С приетите промени се разширява кръгът от лица, които могат да изразят воля за донорство с роднини по сребърна линия до четвърта степен, включително при родство, възникнало въз основа на осиновяване, но не по-рано от три години от него.

Изпълнителна агенция "Медицински надзор" ще осъществя контрола на вноса, износа и обмена на органи. Регламентира се вносът на органи за трансплантация от трети страни при условия на сключени от България договори, както и обменът с държави членки на Европейския съюз и Швейцария.

Износът на тъкани, клетки и яйцеклетки, сперматозоиди и зиготи - т.нар. репродуктивни клетки, се разрешава при условие, че са задоволени потребностите в България.

Дневник