Докато коронавирусът сковаваше Западна Европа и САЩ, експерти предупреждаваха, че най-лошото предстои в развиващите се страни и бедните им квартали, където няма нито възможност за социално дистанциране, нито (често) течаща вода.

Защо това не се случваше, бе загадка, която все повече намира отговора си в последните дни и той е кратък:

Не е вярно, че не се случва.

Макар САЩ да продължават да регистрират много случаи на дневна база, повечето от над 100 хил. новозаразени на ден - безпрецедентно ускоряване на пандемията - са другаде. Бразилия, други държави в Латинска Америка, Африка и Южна Азия са новите огнища, сочат данните от последните дни.

Коронавирусът "не само напълни болници и гробища там, той попари надеждите на лидерите, които мислеха, че правят всичко правилно или които вярваха, че някак може да избягат от най-лошото," пише "Ню Йорк таймс".

"Не дали, а кога"

"Не сме виждали доказателства, че определено население ще бъде пощадено," казва за вестника Натали Дийн от университета във Флорида. "Въпросът не е дали, а кога."

В някои от държавите разразяването на пандемията става и политически проблем. В Бразилия, където десният президент Жаир Болсонаро дълго омаловажаваше коронавируса, това е факт. Левият му мексикански колега Андрес Мануел Лопес Обрадор носеше амулети, с които обясняваше, че се чувства защитен, но властите не положиха усилия да убедят жителите, че има проблем и трябва да вземат предпазни мерки.

"Латинска Америка месеци наред гледаше как страда остатъкът от света, докато се разпространяваше коронавирусът. Сега вече не е само зрител," отбеляза испаноезичният сайт на Си Ен Ен. Пет дни след публикацията случаите са над милион и не спират да нарастват.

Случва се и в Египет, където възникна напрежение между президента Абдел Фатах ас Сиси и лекарите, които нямат достатъчно предпазни средства и не могат да се справят с потока в болниците. Учени в Кайро смятат, че истинският брой може да достига 117 хил., а не няколко десетки хиляди. Най-големият лекарски съюз предупреди за задаваща се "катастрофа" след смъртта на лекар, на когото е отказано лечение в препълнена болница. В "Туитър" Сиси обяви, че усилията на властите срещу коронавируса са на прицел на "врагове на държавата". Лекари, отказващи да дойдат на работа заради липсата на адекватна защита, са заплашени с действия на службите, пише "Ню Йорк таймс".

От природни бедствия до липса на инвестиции

В Бангладеш пък бедствието отприщи циклонът "Амфан", преминал през поставени под блокада общности миналия месец. Случаите започнаха да се увеличават с хиляди на ден, докато не надхвърлиха 55 хил. в четвъртък. За пръв път имаше и смъртен случай сред бежанците рохинджи в най-големия лагер в света.

Горещото време и младото население, изглежда, не спасяват тези държави въпреки надеждите на властите.

При това някои от страните действаха решително. Перу бе една от първите страни с блокада в Южна Америка, но случаите надхвърлиха 170 хил., а регистрираните починали са около 5000, но според президента Мартин Вискара най-вероятно са повече; над 14 хил. смъртни случая "над обичайното" са регистрирани през май. Доктори предупреждаваха, че Латинска Америка не е подготвена и не разполага с достатъчно тестове. В Еквадор икономиката и здравната система нямаха капацитета да се справят с броя заболели - медиите съобщаваха за трупове по улиците.

Експерти обясняват проблемите и в Перу, и в Чили, и в Еквадор с два фактора - социалното неравенство, което пречи да се прилагат мерките, и липса на инвестиции в здравната система. Според Световния икономически форум 55% от работещите в Латинска Америка са ангажирани в неформалната икономика (140 млн. души), живеят ден за ден и нямат избор - трябва да работят, независимо има ли блокада.

"Идва момент, когато блокадата става непоносима"

На места като изброените социалното дистанциране остава трудна задача в оживените мегаполиси гъсто население. Особено когато няма блокада (Египет премахна ограничения към края на Рамазан), хората правят всичко заедно. Сериозен проблем са обществата, където милиони зависят от дневната си надница, "Идва момент, когато блокадата става непоносима," казва Ашиш Ша, професор по глобално здравеопазване. "Цената за работещите на дневна база, много от които и сега едав оцеляват, е огромна."

Иран, първият близкоизточен епицентър, отново регистрира голям брой нови случаи след бавно отшумяване на заразата по време на блокадата. Същото се наблюдава в Израел след повторното отваряне на ресторантите и баровете. Както в Египет, така и в Саудитска Арабия се задава нов скок на заболелите след разхлабването на блокадата. За седмица броят на пациентите в критично състояние се е утроил - и то дни след като икономиката бе рестартирана.

Междувременно, на юг от африканските арабски страни, случаите постепенно се увеличават - Южна Африка, която още в началото бе сред силно засегнатите и въведе тежка блокада, вече брои десетки хиляди заразени. В началото хората смятаха, че Африка ще бъде пощадена, казва Джа. "Но това е силно идиосикратичен вирус и с времето идиосинкрацията си отива. Няма естествен имунитет. Всички като човечество сме еднакво изложени на вируса."

Във все повече държави в Африка случаите се измерват в хиляди. Под социален натиск много държави разхлабват мерките, макар случаите да са на път да достигнат 200 хил. Най-лошото вероятно предстои.

Дневник