Само иновативните училища ще имат право на дистанционно обучение в 20% от часовете, предвижда внесеното днес от Министерството на образованието и науката (МОН) в Министерския съвет предложение за изменение в Закона за предучилищното и училищното образование. Това обяви на пресконференция днес министърът на образованието Красимир Вълчев с уточнението, че би било подходящо и за училища с двусменен режим.
Миналата седмица председателят на Съюза на работодателите в системата на народната просвета Диян Стаматов обяви пред вестник "Сега", че на отраслов съвет в просветното министерство е обсъдена възможността всяко училище, което пожелае, да може да въвежда дистанционно обучение.

Днес Вълчев уточни, че часовете в електронна среда по решение на училищата могат да се приложат само за един учебен предмет или за всички предмети. "Става въпрос само за възможност, която няма да има задължителен характер. Няма да е алтернатива на присъственото обучение, а ще го допълва", разясни той.

За 54 хил. деца предстои допълнително обучение през лятото, обяви още министърът. Той отбеляза, че по-малко от половината държави в Европа са пробвали частично присъствено обучение по време на извънредното положение заради коронавируса, но за България това е неприложимо, защото са нужни два пъти повече учители и два пъти повече класни стаи заради изискването да са до 10 ученици в стая. "Безспорно най-доброто обучение е в класните стаи, но ние избрахме да е водещ принципът на предпазливост", обобщи Вълчев. Той представи трите основни нововъведения, предложени в проекта за изменение на закона за образованието:

Задължително обучение за 4-годишните

Решението министърът аргументира с твърдението, че тази възраст е най-важна за когнитивното, социалното, емоционалното и езиковото развитие на децата. Вълчев посочи международни изследвания, които подкрепят тезата, че всяка година в образователната система има значение за резултатите на децата. "Децата, които са обхванати в предучилищното образование в детските градини, много по-често завършват гимназия, за разлика от необхванатите, които отпадат още в прогимназията", посочи министърът и добави, че учителите в детската градина имат същите наблюдения. "Те правят чудеса - учат ги на елементарни хигиенни навици - да си мият ръцете, да си мият зъбите, учат ги на български език. Ако го няма ранното предучилищно образование, може училището на не успее да интегрира такива деца", посочи той.

По думите му в момента 91-92% от 5-годишните са обхванати в системата на предучилищното образование, а България е с едни от най-ниските такси в детските градини. Все пак се обмислят начини за подпомагане на семействата, които изпитват затруднения - по проект на МОН за приобщаване, посочи той.

Общините имат готовност детските градини да приемат 4-годишните за учебната 2023/2024 година, с изключение на Столичната община, която ще го отложи в година, каза Вълчев и припомни, че МОН наскоро публикува за обществено обсъждане проект на решение на Министерския съвет с предложение да се построят нови и да се разширят и реконструират вече съществуващи детски градини и училища в България. Около 50 нови детски градини ще бъдат построени и 50 - надградени, обяви днес той. Целта е да се намали недостигът на места в детските градини, да се създадат условия за въвеждане на задължителното предучилищно образование за 4-годишните и постепенно да се въведе предвиденият в нормативната уредба едносменен режим в училищата. За строителството на седем детски градини и четири училища в София са предвидени са 36 млн. лева, обяви пред дни кметът на града Йорданка Фандъкова.

Контрол на училищните настоятелства

В измененията на закона е записано също, че при закриване на държавно или общинско училище, детска градина или център за подкрепа на личностно развитие имотите и вещите му преминават в детското заведение, определено за приемник на имуществото.

Вълчев обясни наложителността от създаването на разпоредба, която изрично и недвусмислено да посочва, че основното изискване на закона е настоятелствата да осъществяват общественополезна дейност и да подпомагат дейността на образователната институция. В практиката обаче съществуват множество случаи, при които те не изпълняват тази своя цел, като използват в тяхна полза приходите от имотите, които управляват, включително от земеделски земи, дарявани в миналото на училището от родолюбиви хора, посочи министърът.

Обучение в електронна среда

Децата трябва да учат дистанционно не само вкъщи, но и в училищата, подчерта министърът на образованието. В проектозакона е регламентирано, че при извънредни обстоятелства (като дървена и грипна ваканция) децата минават веднага на дистанционна форма на обучение. При такива обстоятелства (които годишно отнемат около 3-4 седмици, без да са включени празниците) всяка година се губят 10% от учебния материал, посочи Вълчев. Той все пак отбеляза, че както и в наложилото се дистанционно обучение заради коронавируса, не всички ученици ще бъдат обхванати, но ще има и компенсаторно обучение на принципа "колкото по-малко изтървем, толкова по-добре", зави Вълчев. По думите му промените ще влязат в сила още от следващата учебна година, ако бъдат приети от Народното събрание.

Електронно ще е обучението и за отделни ученици, когато им се налага да си стоят вкъщи (при счупен крак например) или да пътуват(при болен роднина в друго населено място например).

До 2027/2028 година амбицията на МОН е да бъде окончателно изградена пълна база данни за всички учебни програми с безплатно съдържание. Всеки ученик ще има собствен профил - в сървъри на МОН, а не в "Майкрософт" или "Гугъл", каза Вълчев. Той добави, че съдържанието в сървърите ще бъде създадено от 90-те хиляди учители в системата, на които ще им бъде плащано за това. В следващите две години предстои още 25 хил. учители да преминат дигитални обучения, като те ще могат да поставят оценка на обучителите, което ще подобри качеството, отбеляза Вълчев.

Дневник