Завърши ХХІ Национален конкурс за унгарска и българска поезия
Днес с връчване на награди и изпълнения на най-добре представилите се рецитатори завърши ХХІ Национален конкурс за унгарска и българска поезия. Плакети и парични награди на класиралите се в отделните групи връчи председателят на журито проф. Снежина Танковска. В групата за деца до 11-годишна възраст на първо място журито класира Никол Божинова от Обединен детски комплекс-Варна, а втората награда бе за шуменката Михаела Тончева от НУ “Ил.Р.Блъсков”. При участниците във втора група, над 18 г., първи е Иван Раданов от Варна. В тази група 3-то място зае Енисе Мехмед от ОДК–Нови пазар. Журито не присъди първа награда в трета група за непрофесионалисти, а втората бе за Божидар Казаков от Пазарджик. В групата на актьорите първата награда получи Стоян Младенов от Малък градски театър – Зад канала, София. С наградата на Съюза на артистите в България бе удостоен колегата му Петър Христов, а специалната награда “Иван Поповски” за изключително художествено изпълнение отиде при Стоян Борисов - НАТФИЗ “Кръстьо Сарафов”. В Националния конкурс се включиха над 60 участника от София, Варна, Русе, Пазарджик, Нови пазар, Бургас, Шумен и др. Паричните награди бяха осигурени от Унгарския културен център и Община Шумен. Проф. Танковска определи проявата като начинание с традиция и история и благодари на организаторите за сериозната подкрепа. Зам.-кметът по култура Живка Тонева закри националната проява. Тя бе посветена на 160-годишнината от унгарската революция и 160-годишнината от рождението на Христо Ботев.
ШУМ.БГ
370
3
asdf
PGRpdiBjbGFzcz0iYWRzLXpvbmUiIGlkPSJhZHMtem9uZS16b25lMm5kcGFyYWdyYXBoIiAgCiAgICAgCiAgICAgCj4KICAgIAogICAgICAgIAogICAgICAgIAogICAgCjwvZGl2Pg==
Коментари
Бъчварова
ХХІ-ят конкурс пародия на конкурс! Като се започне от журито – не оспорвам квалификацията на проф. Сн.Танковска и театроведа Н.Гундеров. Но конкурс за худ. слово да се журира без специалист по сценическа реч е, меко казано, обидно за изпълнителите. Най-обидно беше присъствието в състава на журито на никому неизвестния поет и преводач Марин Георгиев – селянията, снобизмът и некомпетентността му нямаха граници. По време на изявите на някои от изпълнителите той ровеше в някакви торби, търсеше по земята изгубени предмети, пускаше неуместни реплики със самочувствието, че е оригинален.
Незнайно защо организаторите бяха решили да поверят конферанса на тазгодишния конкурс не на професионалист, а на двама ученици. И двамата изглеждаха мн. добре, имаха мн.точна артикулация, но им липсваше какъвто и да е опит (те, милите, не са виновни), допуснаха всевъзможни грешки – като се започне от правоговорните и се стигне до обявяването на първите двама участници в гала-концерта, които изобщо не присъстваха в залата. А през това време всички служители на отдел „Култура” се бяха скупчили на едно място и само имитираха някаква дейност. Ако си бяха наели професионален водещ, поне този гаф щеше да им спести. Всъщност най-големият им гаф беше, че допуснаха всички наградени да получат грамотите си без подписа на председателя на журито. Пародийно беше и самото награждаване. Не само, че водещите пропуснаха да обявят някои от наградените, но имаше и тотално разминаване в наградите, обявени вечерта след конкурсната програма и на другия ден, преди връчването им. Първоначално в групата на непрофесионалистите бяха обявени две втори и две трети награди. При награждаването изведнъж се оказаха три трети и две втори – необяснимо защо едната ІІ награда стана трета, а някакъв невзрачен младеж с невзрачно изпълнение бе удостоен с ІІ награда. Нещо повече, единствен той от тази група беше включен в гала-концерта, сякаш за да демонстрира журито своята некомпетентност.
Най-голямата пародия беше отличието на ЕДИНСТВЕНИЯ кандидат в ІV гр. (студенти от ВУЗ по изк-вата), който бе удостоен със Специалната награда на името на И. Поповски „за изключително художествено изпълнение” в размер на 500 лв. Всички очакваха наградата да му бъде връчена от съпругата или дъщерята на г-н Поповски, които бяха дошли от София и с голямо внимание и търпение изслушаха вс.участници в конкурса (вкл. и двама от профес.актьори, които си забравиха текста). Но сем.Поповски така и не беше удостоено с внимание нито от организаторите, нито от журито.
Та, това момченце от НАТФИЗ (съвсем случайно студент на предс. на журито), понеже не знаеше къде да си дене ръцете по време на изпълнението, без никакво оправдание, си увиваше едно въже около врата и ръцете, сякаш се готвеше да се беси на него. А най-големият шок за публиката беше, че точно това момче постави финала на гала-концерта. Въпреки, че в залата присъстваха част от наградените актьори, нито един от тях не бе включен в концертната програма.
Тук изложих само някои факти. Изводите оставям за вас, скъпи читатели!
василева
Направо не мога да повярвам, че всичко е станало така... Други години конкурсът е бил една от най-престижните рецитаторски прояви.
Христова
Според мен конкурса и тази година беше на ниво. Всички наградени си заслужаваха наградите.