Плутон - замръзналата планета джудже в най-външните части на Слънчевата система - може да е започнал живота си като много по-топло място с океан под повърхността, който съществува и до днес, обявиха учени тази седмица.

Това подобрява шансовете на планетата да бъде открит живот, смятат учените.

Анализ на изображения на повърхността, направен през 2015 г. от космическия кораб на НАСА New Horizons, и компютърни симулации на вътрешността на планетата предполагат "горещ старт" за формирането на Плутон преди около 4.5 милиарда години, когато се образува Слънчевата система, включително Земята.

"Когато Плутон се оформя, новият материал се привлича от планетата и се блъска върху повърхността. Всяко въздействие е като експлозия, която би затоплила близката околност", казва планетарният учен от Университета на Калифорния в Санта Круз Карвър Биърсън, водещ автор на изследването, публикувано в списанието Nature Geoscience.

"Ако Плутон се формира бавно, повърхността ще се охлажда между всяко въздействие и като цяло ще остане много студена. Ако Плутон се формира бързо, имате удар след удар и повърхността няма време да се охлади. Ако Плутон се е формирал за по-малко 30 000 години, топлината от тези въздействия би могла да бъде достатъчна, за да доведе до образуването на ранен океан", добави Биърсън.

До момента се предполагаше, че Плутон се е образувал от сблъскването на парчета скали и лед от Кайперовия пояс - пръстена от обекти извън орбитата на Нептун. Въпреки че има доказателства, че в момента Плутон притежава течен океан под дебелата си замръзнала обвивка, се предполага, че този океан се е развил дълго след формирането на планетата, след като ледът се е разтопил поради топлина от радиоактивни елементи в ядрото на Плутон.

Учените са анализирали продълговатите разломи по повърхността на Плутон и са ги сравнили с два еволюционни модела.

Ако Плутон е имал "студен старт", замръзналата му повърхност би изпитала компресия в началото, докато топлината от радиоактивни елементи разтапя леда, а по-късно би се разширила, след като тези радиоактивни елементи се разпаднат и Плутон се охлади. Най-старите части от повърхността на Плутон, за които има снимки с висока разделителна способност, не показват ясни признаци на компресия.

"Струва ми се удивително, че разглеждайки геологията, записана на тази повърхност, можем да заключим, че Плутон е имал бърза и насилствена формация, която е затопляла вътрешността достатъчно, за да образува океан от вода", каза Биърсън пред Space.com

Ако Плутон е преминал през бързо, насилствено образуване, топлината от сблъскващите се скали е щяла да се разсее сравнително бързо, което ще причини бързо замръзване и ранно образуване на разломи. Замръзването би спряло, когато топлината от радиоактивните елементи стане основен фактор, и би се възобновило при изтощаването на тези елементи. При този модел не би трябвало да се наблюдават особени следи от компресия.

Характеристиките на разломите, които могат да се наблюдават върху ледената повърхност на Плутон - пукнатини и загадъчна система от хребети и корита - предполагат, че Плутон е започнал с "горещ старт".

Рецепта за живот

"Най-вълнуващото заключение е, че океаните под повърхността може да са били често срещани сред големите обекти на пояса на Кайпер, още след тяхното образуване", каза Биърсън.

Освен Плутон други планети джуджета като Ерис, Мекамеке и Хаумея също може да са имали океани още от момента на формирането им, което прави възможността за наличието на живот там много по-голяма, смятат учените.

    В този момент ние не знаем съставките или рецептата, които са необходими, за да се появи живот на който и да е свят. И все пак смятаме, че течната вода е важна съставка и Плутон е имал течна вода от много дълго време

Карвър Биърсън,

астроном от Университета на Калифорния в Санта Круз

Биърсън предупреди, че New Horizons е направил снимки с висока резолюция само на около половината от северното полукълбо на Плутон.

"Може би случайно сме пропуснали някой древен терен, който показва мащабна компресия", каза той. "Можете да си представите, че ако вземете само геологията на една четвърт от земната повърхност, бихте могли да научите много, но също така ще ви липсва целият контекст. Има нужда още един космически кораб да прелети покрай планетата и да заснеме останалата част, за да сме сигурни, че не сме пропуснали нещо."

Предполага се, че външната ледена обвивка от лед с дебелина стотици километри покрива соления океан на планетата, с твърдо скалисто ядро отдолу. "Водата може да взаимодейства химически със скалното ядро под океана, което ви дава повече химически съставки за работа, добавя Биърсън. Това ли са правилните съставки за живота? Не знаем. Трябва да научим повече за това как се формира животът или как би могъл да се формира животът, за да намерим тези отговори."

Дневник