Дали средствата от Европейския съюз ще се получават само срещу спазване на определи норми и "доказване", че дадена държава спазва принципите на върховенството на закона и отговаря на демократичните стандарти в Европа?

Дебатът се води в последните две години, откакто Брюксел предложи механизъм за ограничаване на достъпа до средства в следващата многогодишна финансова рамка. Сблъсъкът на мнения изглежда предопределен. В Източна Европа държави като Полша и Унгария негодуват; те твърдят, че европейските процедури срещу тях и периодичните критики за погазване на независимостта на институциите и (особено в унгарския случаи) свободата на медиите могат да станат повод за политическа атака и да ги лишат от жизненоважно финансиране. Експерти в България и други европейски страни смятат, че състоянието на българската демокрация може да стане причина до Варшава и Будапеща скоро да се нареди и София.

Днес темата отново е актуална. Евродепутатите ще обсъдят със Съвета на ЕС и Европейската комисия предложението за превръщане на върховенството на закона в задължително условие държавите членки да получават финансиране от следващия седемгодишен бюджет на ЕС (който в момента е обект на преговори). Европарламентът (в предишния си състав) е изразявал принципно съгласие Европейската комисия да работи с независими експерти за установяване на "широко разпространено незачитане на принципите на правовата държава" и да замразява или спри финансиране при нужда.

"Условието"?

В понеделник заместник-председателят на Европейската комисия Вера Йоурова подгря дебата - тя заяви, че върховенството на закона, включващо независимостта на съдебната система, трябва да е "условието" за достъп както до структурните фондове, така и до фонда за възстановяване от кризата с коронавируса. Тази позиция няма да се приеме добре от част от евродепутатите, които и без това са загрижени как ще се защитават крайните бенефициери, какви ще са критериите за погазване на законността и кой ще ги оценява. Разделени са и българските представители, които "Дневник" попита за позицията им на брифинг преди започналата вчера пленарна сесия на ЕП.

"Малко съм резервиран за (думата) "условието" - европейското финансиране не може да бъде използвано като инструмент за наказание или поощрение," каза Андрей Новаков от ГЕРБ/ЕНП. Той подчерта, че е грешка представата за парите, отпускани срещу реформи в конкретни сектори, като нещо, с което разполага държавата. "Всяко евро е под мониторинг... и в момента върховенството на закона е условие да получаваш пари."

Макар да не оспорва, че споменатите от Йоурова критерии трябва да участват във формулата, за него първо е нужен отговор на много въпроси - "с каква тежест" ще са; кой ще "мери" върховенството на закона и по какви критерии; дали ще го прави "анонимна комисия от експерти" (такава идея се появи в плана на Брюксел); има ли "механизъм за защита", ако една страна бъде неправомерно обвинена. Освен това не бива да бъдат засягани интересите на данъкоплатците, които страдат, ако държава бъде санкционирана по този начин.

Радан Кънев, от "Демократична България", но от същото политическо семейство в Европарламента, е на друго мнение. "Това е философски, а не технически въпрос - няма никаква връзка с техническите елементи на механизма за отпускане на средства, за които говори Новаков." От една страна техническите норми и в момента според него не са на необходимото ниво - нито ефективността в използването на средствата, нито контролът. От друга, "честно е данъкоплатецът да плаща - той си е избрал правителството." Макар темата засега да е болезнена основно за Полша и Унгария, "вярвам, че България върви към това да стане третият член на компаинята по свобода на медиите и независимост на правосъдието, макар че се надявам да не стигнем дотам".

Въпросът е "докъде се простират правомощията на европейските институции към европейския данъкоплатец и европейския бюджет" и дали ще се даде на ЕС възможност и за политическа преценка. Такава стъпка би направила отговорността политическа и би била "един от най-големите демарши към федерализация на ЕС." "Като български гражданин винаги съм разчитал, че европейските институции имат по-голяма отговорност какво се случва в България... че гаранциите за правата на всеки европейски гражданин ще бъдат скрепени с възможността за санкции при нарушаването им. - както за правосъдието, така и за медийната свободата... Един такъв механизъм е спирачка, която се надявам да бъде натисната."

Гаранции за европейските граждани

Искра Михайлова от ДПС/"Обнови Европа" също подкрепя превръщането на върховенството на закона в ключов критерий и подчертава, че това е позицията и на групата ѝ в ЕП. И тя обаче има въпроси.

От една страна трябва "да се намери форма, при която ЕС да може да реагира" с механизъм за спиране на фондове при необходимост, но "без да се засягат правата на европейски граждани". "Кой ще гарантира, че студентите няма да бъдат спрени (от програма Еразъм+ - бел. ред.), ако страната бъде санкционирана?"

Политически погледнато "съм твърдо "за", независимо дали това са структурни фондове, (фонда за) справедлив преход или за възстановяване," каза още Михайлова. Как и дали обаче ще се синхронизира механизмът с действащите за структурните и инвестиционни фондове? "Надяваме се, че есента, когато излязат първите доклади за върховенството на закона във всички страни членки, ще имаме база да разсъждаваме какви са критериите на ЕК, отчела ли е позицията на гражданското общество, медиите, НПО, и дали има силите да продължи напред."

Евродепутати вече дадоха сигнал тази година, че се очертава все по-голямо съгласие за въвеждане на правилото. Дали то да е ръководното, както каза Йоурова, може да е по-трудният въпрос. Днешният дебат няма да го реши, тъй като държавите членки още не са се споразумели за обща позиция и законодателните преговори със Съвета на ЕС не са започнали.

Според еврокомисаря за правосъдието Дидие Рейндерс този механизъм би имал смисъл в комплект с годишните доклди за върховенство на закона в страните членки и създаването на прокуратура на ЕС.

Дневник