Работната група, създадена със заповед на министъра на правосъдието Данаил Кирилов на 9 юни 2020 година, предложи правна рамка на дейността на т.нар. колекторски дружества, на кредитодателите, които работят извън регулациите на Българската народна банка, и на дружествата за предоставяне на бързи кредити. Това съобщи пресцентърът на Министерството на правосъдието.

В проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите се предлагат и разпоредби за регулиране на взиманията, които да не накърняват честта, достойнството и правото на личен живот на потребителите.

В края на юни омбудсманът Диана Ковачева отчете скок на жалбите от длъжници на кредитни институции и колекторски фирми по време на извънредното положение заради коронавируса. "С 30% се увеличиха жалбите само за два месеца, наистина много рязко увеличение. Може би и защото мобилните телефони на нашите експерти са на сайта и хората имат бърза връзка, но и защото проблемите рязко нараснаха", коментира Ковачева пред Би Ти Ви. Омбудсманът изтъкна, че от всички страни в Европа само в България човек може да бъде длъжник до края на живота си. Според нея, за да се премахне "вечният длъжник", следва да се приеме предложеният от нея Закон за личния фалит или да се наложи абсолютна давност за събиране на вземанията, например 10 години.

Законопроектът задължава кредиторите да контактуват само лично с длъжника, като се определи време и място за това. Предишният кредитор ще е задължен винаги да уведомява длъжника при прехвърлянето му. Проектът предвижда да не може да се прехвърля дори частично на един или на няколко кредитора дадено вземане. Така ще се прекрати практиката да се прехвърлят отделни лихви, разноски и главници.

Дневник