И третият ден на срещата на ЕС в Брюксел за седемгодишния бюджет и фонда за възстановяване от кризата с COVID-19 може да бъде белязан от провал - колкото повече продължава, толкова нарастват исканията за орязване на разходи и условията, поставяни от участниците.

За "Ройтерс" дипломати казват, че не е сигурно дали лидерите са решили да продължат другия месец, или не са се отказали от нов опит през нощта. Имаше и известен пробив, след като настояващите за по-голям дял на заеми в бъдещия фонд за пръв път приеха конкретно предложение, но то не получи подкрепа от останалите.

Големият спор е между страните от "пестеливата четворка" - Австрия, Швеция, Нидерландия и Дания, към които обаче се присъедини и Финландия - и южните държави, които оспорват идеята на северните средствата от възстановителния фонд да са в преобладаващата си част изгодни заеми, а не грантове, и отделни държави членки да могат да блокират отпускането на парите, ако преценят, че те не отиват за правилните реформи ("пестеливите" според някои източници са приели, че механизъм няма да има в искания от тях вид).

Още един фронт отварят източноевропейските страни, които отхвърлят предлагания нов механизъм за обвързването на пари от бюджета на ЕС и върховенство на закона.

"Преминахме от 0 на 350 млрд. евро"

В. "Ла Вангуардия" пише, че председателят на Европейския съвет Шарл Мишел е увеличил срещите във всякакви формати между страните в последния ден в търсене на приемливо за всички решение - особено по темата за размера на грантовете в кризисния пакет, който Мишел предложи да е 400 млрд. евро, но който "пестеливите" искат да е под около 350, а Франция и Германия отхвърлят идеята сумата да падне под този 400 млрд.

Европейски дипломати твърдят, че дори това предложение за 350 млрд. евро грантове в пакета за 750 млрд. е напредък, тъй като означава, че "преминахме от подкрепа за 0 евро грантове към 350 млрд." Лидерите на Франция и Германия обаче заявиха, когато пристигнаха на такава среща на група държави, че рискът премиери и президенти да се разотидат без сделка е значителен. "Все още не се знае дали може да се намери решение. Ще направя възможното, но е възможно и да нямаме днес резултати," каза германският канцлер Ангела Меркел. Френският президент Еманюел Макрон, който първи заедно с нея предложи пакет от поне 500 млрд. евро за възстановяване от COVID-19, предупреди: "Компромисът няма да е на цената на европейската амбиция."

С тези думи Макрон загатва възможност да блокира сделка, която смята, че не е достатъчно амбициозна. Дори влиянието на двете водещи държави обаче изглежда ограничено. Австрия, Нидерландия, Швеция и Дания настояват за още орязвания на грантовете в плана за възстановяване, а за "Ла Вангуардия" дипломатически източник обяснява: "Пестеливите се инатят."

За такава сделка, за каквато говор Макрон, се обяви и ръководителят на Европейската централна банка Кристин Лагард. По думите ѝ ще е по-добре да се постигне съгласие за "амбициозен" пакет с помощи, отколкото да се сключва сделка на всяка цена. Думите на Лагард, според която "идеалният" вариант е както "размерът, така и структурата на пакетът" да са амбициозни, "дори това да отнеме малко повече време". "Ройтерс", потърсила ръководителя на ЕЦБ, отбелязва, че коментарите ѝ са се приели като сигнал, че няма да има силна нежелана реакция от финансовите пазари, ако срещата се провали, особено предвид факта, че ЕЦБ може да изкупува правителствен дълг в ЕС на обща стойност над 1 трлн. долара.

Няколко европейски медии пишат, че Макрон и Меркел са си тръгнали гневни от среща с нидерландския премиер Марк Рюте. Сега обаче между него и останалите "пестеливи" има известен разлом. Рюте, издействал създаването на "спирачка" за отпускането на средствата от фонда със събиране на лидери или икономически министри, ако се смята, че дадена държава не изпълнява нужните в замяна на парите реформи, постигна само частична победа в обсъжданията; няма съгласие за идеята му всяка държава да може да наложи вето.

"Европа не е бакалия"

Унгария, с подкрепата на Полша, заплашва да наложи вето на кризисния пакет, ако отпускането на средства зависи от отговарянето на условия, свързани с върховенството на закона - основен стълб на ЕС по думите на премиера Ксавие Бетел. "Защото Европа не е бакалия, където да можеш да избереш какво искаш. Европа е, преди всичко, ценностите, които защитаваме."

От Брюксел премиерът Бойко Борисов каза, че е "подкрепил във всичките варианти" обвързването на върховенството на закона със средства от бюджета, но има държави, но обясни защо някои държави членки се притесняват: "Примерно словенският колега, който е бил вкаран в затвора от поръчкови съдии и прокурори, след това, когато излезе, е спечелил изборите с болшинство и отново е премиер. И ми ги разказа тия работи. Как може едно върховенство на закона всъщност да унищожи човек."

Борисов има предвид Янез Янша, съюзник на унгарския премиер Виктор Орбан, който според публикации в европейски медии е съгласувал позицията си с Полша и Унгария. Днес той заяви, че не е вярно, че трите държави са против обвързване на върховенството на закона с достъпа до евросредства.

Дневник