Изменението на климата ще доведе до изчезването на всички, освен една, от популациите на бели мечки в света преди края на века, освен ако не бъдат ограничени въглеродните емисии. Това показва нов компютърен модел, който обединява данни колко морски лед може да бъде на разположение на мечките за лов, колко енергия им е необходима ежедневно и какви са запасите им от мазнини преди всеки сезон на гладуване. Това позволи на учените да прогнозират за първи път колко дълго популациите на бялата мечка ще могат да продължат да се възпроизвеждат и оцеляват.

Учените твърдят, че някои популации вече са достигнали своите граници на оцеляване заради свиването на ледовете в Арктика. Мечките разчитат на леда, за да ловуват тюлени, които са основната им храна.

Изчезването на ледената покривка принуждава животните да изминават дълги разстояния, за да намерят храна за себе си и малките си.

Мечката се превърна в "символ на климатичните промени", заяви Питър Молнар, биолог от Университета в Торонто и водещ автор на изследването, публикувано в Nature Climate Change. "Белите мечки вече са ограничени в крайните северни райони - ако ледът изчезне, те няма къде да отидат", каза той.

Животните са посочени като "застрашени от изчезване" от Международния съюз за опазване на природата (IUCN), като изменението на климата е ключов фактор за тяхното намаляване.

До момента се знаеше, че намаляването на морския лед ще доведе до значителното намаляване на размера на популациите, а новото проучване изчислява и кога може да се случи това.

"Първото, което ще се случи, е намаляването на броя на малките. Мечките ще продължават да раждат, но женските няма да имат достатъчно телесна мазнина, за да произвеждат мляко по време на гладните сезони", заяви пред Би Би Си Стивън Амструп от Polar Bears International, който също е участвал в проучването.

Чрез моделиране на енергийните нужди на белите мечки учените са успели да изчислят с голяма точност техните граници на издръжливост.

"Всеки от нас знае, че можем да останем без храна само определен период от време", добави той. "Това е биологична реалност за всички видове".

Изследователите също успяват да прогнозират кога тези прагове на издръжливост ще бъдат достигнати в различни части на Арктика. Това може би вече се е случило в някои райони, където живеят бели мечки, казват учените.

"Показването колко непосредствена е заплахата за различните популации на бяла мечка е още едно напомняне, че трябва да действаме сега, за да отстраним най-лошите от бъдещите проблеми, пред които сме изправени всички", каза Амструп. "Посоката, в която се движим в момента, не е добра, но ако обществото действа заедно, имаме време да спасим белите мечки. И ако го направим, това ще бъде от полза за целия живот на Земята, включително и самите нас."

Ако емисиите от парникови газове продължат със сегашните нива до 2100 г. единствените живи бели мечки ще бъдат в най-северните райони на Арктика. Дори при умерено намаляване на емисиите някои популации ще изчезнат, предупреждават учените.

Проучването изследва 13 от 19 популации на бяла мечка в света, представляващи 80% от общата популация на вида. Не са включени някои популации в арктическите части на Канада, където географията - предимно острови и малки заливи - затруднява прогнозирането за състоянието на леда в бъдеще.

От изследваните популации белите мечки в залива Хъдсън и протока Дейвис в Канада са "много вероятно" да претърпят репродуктивна недостатъчност до 2040 г. дори при намаляване на емисиите от вредни газове. Белите мечки в голяма част от Аляска и Русия ще изпитват сериозни проблеми до 2080 г. До 2100 г. е неизбежно всички популации да претърпят репродуктивна недостатъчност, което да доведе до тяхното изчезване, ако държавите не намалят драстично емисиите от парникови газове.

Резултатите подкрепят предишни прогнози, че до 2100 г. белите мечки ще оцелеят само много далеч на север, ако не се забавят промените в климата.

Учените са тествали своя модел, сравнявайки получените прогнози за миналото с реални исторически наблюдения и данни, като например движението в популацията на бели мечки в залива Хъдсън през 80-те и 90-те години.

Молнар казва, че макар да изглежда като "поредната сълзлива история за края на бялата мечка", изследването показва, че намаляването на емисиите може да доведе до промяна. "Няма алтернативен начин."

Морският лед се образува и топи в зависимост от сезоните в Арктика. Някои от ледовете продължават да съществуват с години като осигуряват жизненоважно местообитание на дивата природа в региона като полярни мечки, тюлени и моржове.

Морският лед, който остава в Арктика по-дълго от година, намалява със скорост около 13% на десетилетие от 70-те години насам, сочат сателитни данни.

Дневник