Конституционният съд отхвърли искането на президента Румен Радев за установяване на противоконституционност на текстовете по чл. 63, ал. 2-7 от Закона за здравето, свързани с обявяването на извънредна епидемична обстановка. Решението на Конституционния съд е подписано с особено мнение от трима съдии - Георги Ангелов, Таня Райковска и Атанас Семов.

Президентът Румен Радев подписа указ за обнародване на промените в Закона за здравето, с които се дава възможност на Министерския съвет да обявява т.нар. извънредна епидемична обстановка и на практика се легитимират противоепидемичните мерки заради коронавируса считано от 14 май, когато изтече срокът на обявеното извънредно положение. Ден по-късно държавният глава сезира Конституционния съд за определени текстове.

Държавният глава оспори обявяването на извънредна епидемична обстановка от Министерския съвет, липсата в закона на пределен срок за продължителността й, формалните критерии за преценка на опасността за живота и здравето на хората и непропорционалното ограничаване на техните права.

Каква е разликата между извънредно положение и извънредна епидемична обстановка

За да отхвърли искането на президента, Конституционният съд прави подробен анализ и сравнение между "извънредно положение" и "извънредна епидемична обстановка". От решението се вижда, че според КС "извънредната епидемична обстановка" е по-скоро като бедствено положение.

Съдиите анализират и използваната терминология - думата "положение" е по-скоро временно, но сравнително трайно състояние на обществения живот, но Закона за здравето въвежда "обстановка", която се свързва с по-скоро инцидентен характер.

"Очевидно не се цели отклоняване от установения ред за управление на държавата, а въвеждане на специален режим на защита, чрез който да се вземат спешни мерки, за да се защити и опази живота и здравето на гражданите", посочват съдиите.

"В конституциите на съвременните демократични системи, от които и Република България не прави изключение, уредбата на института на извънредното положение се основава на концепцията за "конституционна диктатура" - временна и обратима трансформация на конституционния ред и своеобразното му привеждане в готовност за преодоляване на жизнена заплаха за обществото", пишат в решението си конституционните съдии

.В него се посочва и че извънредното положение е "авариен" режим на функциониране на конституционната система. Основната последица от превключването в такъв режим е преразпределението на властови функции и правомощия (например предоставяне на функции на органите по отбрана на страната, присъщи на органите на министерството на вътрешните работи) и ограничаване упражняването на определени права и свободи с цел неутрализиране и преодоляване на сериозна външна или вътрешна заплаха за съществуването на държавата и обществото.

На конституционно ниво редица въпроси, сред които съдържанието на конституционното понятие "извънредно положение", легитимните основания за преминаване към такъв "авариен" режим на функциониране на конституционната система и неговите времеви предели остават неуредени. Това налага да се вземат предвид някои основни международни стандарти относно извънредното положение, произтичащи от международни договори, които са част от вътрешното право съгласно чл. 5, ал. 4 от Конституцията, както и действащата законова уредба в страната, мотивират се още магистратите.

В решението си КС посочва, че упражняването на правомощието на правителството за обявяване на извънредна епидемична обстановка и взетите от министъра на здравеопазването противоепидемични мерки в изпълнение на решението на Министерския съвет не са безконтролни. По време на извънредната епидемична обстановка парламентът запазва всички свои правомощия, включително и да контролира действията на изпълнителната власт.

Изпълнителната власт не е безконтролна

Съдиите обръщат внимание и на това, че съдебният контрол върху заповедите гарантира извършването на стриктна оценка за пропорционалността на всяка въведена противоепидемична мярка, включително и по отношение на срока, за който тя е въведена.

"Така правомощията на изпълнителната власт няма да се упражняват неограничено и безконтролно. По този начин ограничаването на правата на гражданите е обезпечено с най-висшата защита - съдебната (Решение № 5/2003 г. по к. д. № 5/2003 г.). Съдебният контрол върху актовете на овластените административни органи несъмнено представлява ефективно средство срещу възможни нарушения от тяхна страна", мотивират се съдиите и правят препратка към Закона за защита от бедствия.

И все пак КС оставя като приоритет опазването на живота и здравето на хората: "Рискът от погубване на човешкия живот и увреждане на човешкото здраве е заплаха за всички други човешки права и свободи, както и за демократичния ред".

"Уредбата в двата закона относно ограничаване упражняването на някои права на гражданите не е свързано с режима на "извънредно положение", допускащ отстъпление от установения конституционен ред чрез преразпределяне на властовите функции и правомощия на висшите конституционни органи. Става дума за ограничения, продиктувани от обективната, форсмажорна ситуация на бедствие (предизвикано от природни явления и/или от човешка дейност, съответно - предизвикано от заразна болест, което води до епидемично разпространение с непосредствена опасност за живота и здравето на гражданите)", се посочва в решението.

"В тези случаи липсва преразпределяне и разместване на функции и правомощия на държавните органи, а възможността временно да бъде ограничено упражняването на отделни права се реализира чрез присъщите конституционно установени функции на съответните органи с цел да се защити и опази живота и здравето на гражданите, като неотложен приоритет", мотивира се мнозинството от членовете на КС.

Дневник